3.
Експериментът, със страните от социалистическия лагер, не е приключил.
Самото определение „лагер“ е доказателство за липсата на демократични норми, етични и  морални ценности, при реалното му управление, но те  липсват и днес, не само у нас, а и в останалите страни – подложени, от международния финансов и военнопромишлен капитал, на пореден  политически експеримент!
Характеристиките на политическото и стопанското им управление носят близки, почти еднакви белези, но са очевидна имитация на пазарните отношения в страните, в които те съществуват от столетия. Имитация са, заради доминиращите недемократични, мафиотски отношения. Подобни са във всички сфери на живота, но особено видими са в сферата на образованието, в съдебната власт и правораздаването, където липсва, не само, справедливост, но съществува и ненаказуемост.

Законите в новите, недемократично управлявани държави, не опазват и не защитават демокрацията, а служат на партийни и кастови интереси. Цялата власт е в ръцете на партийна клептоолигархия – цялата и всичката, и то, при разписаните правила, норми и морал на разпространената, и вече, твърде добре позната, демокрация у нас. Очевидно експериментът е успешен, защото демонстрира, само, нови и непознати форми. Убеждавам се, че у нас, съвременната форма на демокрация е просто обикновено копие на робовладелческо управление. Видно е, че човечеството, още, не е научило нищо ново, нито е забравило старите, вечно съществували, правила и норми на владеене, на един човек от друг.
Демокрацията, при която и да е друга форма на икономическо и политическо управление, може да промени основното различие между хората - неравенството между тях, при всичките им качества и малкото недостатъци.  Тук промяната следва законите и изискванията на експеримента!
Всички предишни демокрации се опитаха насилствено да създават равностойност, между различните, a‘priori, индивиди. Тези, плод на експеримента – използват неравенството като основа на философията си! Най-интересни са, именно те - при които манипулаторите декларират и приемат естественото неравенство, даже го стимулират, подпомагайки своите партийни и кастови интереси, без да съзнават, че от нищо, не може да се роди нещо. Ние, обаче, знаем!

При тяхното безкрайно и постоянно стимулиране, и подкрепа е очевидно, че формата на управление престава да е демократична, тъй като утвърждава неравенството! Нещо, което предишните политически форми на управление, довчера, не налагаха!Използвайки новопридобитите и вече утвърдени резултати, човечеството усвоява, напълно нови форми на своето псевдодемократично управление! То, дори, не подражава на  възприетите форми от утвърдените демокрации, което го води до естествен регрес и израждане, чрез откровени демагогии. Така, демокрацията се трансформира в обикновена и проста политическа манипулация!

4.
Изискването за равноправие се появява, след XII  век, в творчеството на споменатите английски и френски философи, когато в Европа се възхищават на демократичните възможности на системите за взаимен контрол, на разделението на властите и на оптимизиране на  социалните интереси на обществото. Доразвиват се след XVIII век - с разума на авторите на Американската конституция и Декларацията на независимостта. По-късно, през 1861 година Джон Мил ще напише, че .. „единственото управление, което може да удовлетвори всички нужди на социалната държава, е това, в което участва целият народ, .. и, че нищо по-малко не може да се желае, от това - всички да бъдат допуснати да споделят суверенната власт на държавата.“ /„За демокрацията“/ Робърт Дал, 1998 г., прев. В. Германов /
Разбира се, това  откритие е  родено от политическото и социално транслиране от тоталитарни, в някакви, все още, неидентифицирани и напълно нови, демократични форми на управление. Трансформацията е болезнена, особено за неравноправните! Разбираеми са и разсъжденията, че идеите на философите, не биха могли да излязат от кухите глави на наследниците на предишните форми на политическо съществуване, нито да достигнат до идеалите на Лок и Русо.
Безспорно, това доказва, че и преди няколко столетия са съществували умни, и прозорливи хора, показва, че и днес съществуват глупави, и еднакви в глупостта си, други.

Накрая, подобно на Катон Стари, Цензорът, отново ще заявя –
предлагам на българското общество да приеме нов начин на държавно управление като анулира съществуващия партиен модел, в името на просъществуването си като народ и държава, защото съществуват и други, по-добри форми на управление. Сегашните разединяват обществото, вместо да го обединяват!
мп