Твърде често, държавата и нейната власт се подчиняват на чужди влияния, и както е в природата, и между хората - силният управлява слабите, бързият - бавноразвиващите се! Същото се получава и с държавите, и с властта им. Тези зависимости обиждат, но не се отразяват, нито на поведението й, нито на отношението на избирателите към нея! Поне у нас.
Съществува и специфичният вид на марионетна държавна власт. Той изчезва, заедно с изчезването на ментора й.
Властта създава и се грижи за институциите, които гарантират реализацията на зависимостите й, някои закрива или трансформира –  като е без значение качеството на работата им.
Когато властта наказва, иска да чувства своята законност и подкрепата, която е получила преди, от избралите я. Гражданското общество също търси възможности за своето по-голямо и ефективно участие, въпреки, че тя му пречи, защото е легитимна. Някои я смятат за криминална.
Рядко е обичана!
В повечето случаи е мразена - най-вече, от будните и свободните й граждани, видели, и преценили имитацията в действията й.
Дали е безполезна?
За да отговорим, трябва да си зададем, преди това, въпроса – кой има полза от нея? Тогава, ще може да преценим полезността й, и за кого е тя, или липсата й, в ущърб - на кого?!  Qui bono?
Характерен белег на псевдодемократичната държавна власт е срастването на законодателната, изпълнителната и съдебната й власт, подпомагани от общинските структури, и медийните формации, както, несъмнено, е у нас!
Особен и характерен, общ белег на държавната власт, както пише Дени дьо Ружмон, е принадлежността й към войната, нейната органична обвързаност и обусловеност, при, почти пълна, липса на ангажираност към живота на хората, както е нормално да се очаква! Ако войната й липсва - не чака, сама си я създава, както това се случва често, особено днес, навсякъде по света. След приключването й, ако имат край, повтарящите й се действия, властта успешно се възстановява и израства в кратки срокове, по-богата, и силна.
Обществото на хората, не търси война, а мир и е учудващо, кой й позволява да я използва, непрекъснато, като инструмент на управление, нали, в нея умират, само млади и никой от тези, които са я предизвикали!
Властта не греши.
Властта, винаги е права.
Не греши при избора си и на водач.
Той олицетворява силата и защитава интересите й, най-вече, в областта на войната със собствения й народ, с различните й форми, методи и сили. Защитава монополите, които я финансират и които лансира, оръжейното производство и търговията с него. Обича финансовия капитал и отваря вратите на банковите му трезори, за всякакви далавери. Тя е монополист и си позволява всичко, в териториалните си граници!
Всяка „демократична“ власт внушава страх чрез силата на институциите, които създава с цел  -  да се бори, за да остане вечна.
Но, каква е тази власт, която отнема правата на гражданина, която може да те пожертва и го прави, без свян, сякаш й липсва морал и нравствени устои, която може да те смаже, да те предаде, и унищожи!?
Умните мислят, че властта представлява власт на свободния, над самия себе си, докато богатството е  демонстрирана власт - над другите.
Властта олицетворява степените на израстване и съзряване на всеки народ.
мп