Харесвам чара на градската улица – с хората, магазините и кафенетата, с кръчмите, с книжарниците и будките за вестници и тия, за семки и бонбонки!
Свикнал съм  с тях, с шума и светлината през деня, с тишината и тъмнината -  нощем. От години се каня да пиша на тази тема.
Днес, правя това, предизвикан от терористичното малоумие, сполетяло една от най-чаровните пешеходни улици по света – Ла Рамбла, в Барселона и Каталуния.

Тероризмът убива жителите на града, но убива и него, защото той, не би могъл да съществува без тях, без техния дух!

1.
„Чувството за гражданско безсилие, неучастие, изолиране в тълпата и мистификация, анестезия или потъпкване на чувствителността към формите и звуците, депресии, истерична еротика, престъпност и насилие, избухващи на улицата като протяжен, бунтовен вик срещу всевъзможните неприятни преживявания, чиито символ са и уличните задръствания, всички тези, добре познати, явления, произтичат от една и съща, непосредствена причина – дивия градски растеж.

Не съществува, никаква система на взаимно регулиране, между размери, населеност, социални структури, политически цели и архитектонични форми. Императивът рентабилност е заместил категоричния императив на Кант. Дезинтеграцията на обществото, буквалното му разпадане – произтича от самото му разрастване!“ – Дени дьо Ружмон  / „ Бъдещето е наша работа“, прев. Л. Сталева.  

Улиците са скелета и гръбнака на града. Без улици – няма град.
Говоря за улиците, събрали живота на града, за онези градски, малки и големи , които кипят от живот, и от глъчта на хората. Тяхната, запомняща се, атмосфера и човешките контакти създават уникалността на улицата, и неповторимостта на града!

Особено характерни,  с интимността на главната улица и хармоничните й свободни пространства, са малките градове, и градчета. Там, гражданите  са повече граждани от жителите на бетонните панелни комплекси, на големите градове, където, липсата на подходящи свободни пространства, допринася за отчуждението им. Те са по-близки с комините и заводските халета, отколкото със средата, в която живеят, учат, раждат и умират!
За мен, това е непонятно!

„Всичко в гражданското отношение / към властта и към града - б.а / е станало фалшиво. То, не е можело да оцелее при унищожението на градското обкръжение.

Дълги, еднообразни артерии, набраздени от камиони, деморализират случайния пешеходец. Търговски улици, задръстени шест или осем часа дневно, от бавния поток коли, които превозват самотници или ожесточени двойки. Централни площади, превърнати в паркинги … А, именно, там се е формирало общественото мнение – на агората, на форума, на общинския площад, в кафенето, с размяната на идеи, в случайните срещи и в оживлението на светските и религиозни празници.“ – Дени дьо Ружмон. 

И всичко е следствие от загубата на атмосфера в средата на традиционната градска улица! Липсата й променя и хората!   
Останалите улици пълнят със своята елементарна безсмисленост панелните комплекси -  имитация на градските и на традиционния начин на живот. Там, имитацията на власт  създаде, преди време, по свой образ и подобие, нови градоустройствени, пространствени и архитектурни форми на обитаване, които остават и днес като несполучливи примери! От тях беше изгонен човешкият мащаб и вековната традиция, използвана при неговото функционално, и естетическо моделиране.
Улицата се ражда с града, а той съществува, благодарение и на нея.
2.
Хората и брауновото им движение, многообразните градски функции, преливащите се свободни пространства, оформени от архитектура, зеленина и реклами, светлини и цветове, създават уникалните параметри на всички урбанизирани територии по света. Те са белег за всяка, емблема и легитимност за всеки.
Именно, тях търсят да унищожат съвременните терористи.
С тях убиват и града!
Няма друго изкуство, толкова свободно и лесно наранимо като архитектурата! Заедно с човека, единствени, понасят болезнената ненавист, сякаш са равностойно живи!
И градът изпитва нужда от помощ, улиците  - също! Те му вдъхват живот!
Но, защо обществото е, толкова апатично и сляпо? Не знам!

„С растящото преобладаване на градското население, което се струпва в големите центрове, капиталистическото производство, от една страна, съсредоточава историческата двигателна сила на обществото, а от друга, разрушава, не само, физическото здраве на градските работници и интелектуалния живот на селските труженици, а и нарушава материалния обмен между човека и земята като, все повече, затруднява възвращаемостта на елементите на плодородие, на химическите съставки, които са й отнети и използвани под формата на храни, дрехи и прочее.“ – „Капиталът“ / Дени дьо Ружмон, „Бъдещето е наша работа“, прев. Л. Сталева.

Но, съвременният човек не знае това, не предполага и трескаво се отдава на привличането на големия град, на града без улици, на похабената среда за живот, без кислород и със заразена вода, а това е умопомрачаващо, и неразбираемо, дори!
мп