ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N 467
Неподозирана непочтеност

Непочтеността не бе неочаквана!
Зрееше от години и тези дни, най-сетне – плодът падна.
Узря, тъй като властта на града „възложи“ бъдещето му да се решава от чужди специалисти. Не пожела, нито се опита да ползва акъла на българските - смяташе, че нямат, защото съдеше по своята непълноценност.

Малко от знаещите колеги останаха да се занимават с устройствените проблеми на града. Повечето страняха, защото бяха убедени, че за развитието на София е казано достатъчно и не би могло да се сътвори нищо ново, а и каквото да се каже, ще е познато. Твърдяха, че на властта й липсва добронамереност да решава проблемите, а, ако го прави -  то ще е, за да присвоява, каквото може.
Интересен факт е, че тя се стреми да се еманципира и от мислещите, сякаш може да сътвори нещо сама! Това стана, след като загърби старите проекти и се нахвърли върху различните идеи за нейното бъдеще, за да ги открадне! През годините, действията й бяха демонстрирани от непрестанни и неприкрити, последователни кражби на градоустройствени предложения. Тогава реализира примери, за които светът, още ни завижда!!
Но, наистина ли възложи, само, за да присвои тези проекти и идеи?! Едва ли, но ....
колегите са прави – властта ще постъпва така, при всяка ситуация и при всяка нова договореност.

Плагиатството надмина световните очаквания, а популяризираните и добилите известност проекти бяха вложени в устата, и творческата непочтеност на урбанисти от „не крадяща“ Дания!
У нас и в Европа, най-накрая, плагиатството се превърна в професия, въпреки, че каквото и да прави, то, не би могло да обезсмисли и замести нормалното и законно творчество. Моралът бе превъзпитан и постепенно изкоренен!
Краде се всичко, което има стойност, а обществото продължава да съществува сред нормите на отминалия социализъм, с характерната му “общонародна” собственост, безнаказано продължавайки да използва и присвоява чуждия ум, и разум като свои!

Какво да мисля за съвременните български архитекти, които „творят“ – без въображение и … без срам, че ползват чуждото знание, „творят“ – само, с помощта на уменията на плагиата? Цапцаросването за тях, сякаш е невинна игра, за която, никой не наказва! Оприличавам ги на птици, които имитират летене, без да могат, смислено и умно да говорят с творбите си, на тези, за които са създадени! Но, нали, все пак, са хора - творци, плюс това!?
Може, някой да помисли, че властта полага тези неимоверни, сизифови усилия, само и само, за да изиграе пиесата на присвояването, вместо да постъпи законно и почтено, зачитайки интелектуалната собственост, и купувайки правата върху нея.  
Никой, обаче, не беше очаквал, че утвърдени творци ще налапат, тъй жадно, и жалко, въдицата на позора!

С уважение, към труда на всеки, пиша тези редове ….. и с огорчение!
Защото предложенията на колегите от архитектурното бюро от Дания са, по-скоро, copy paste на проекти и предложения на колегията, част от които са публикувани, и нотариално заверени от мен.  
Предложените проекти, определено, не са техни оригинални идеи!

Човек твори под влияние на знанията и опита си, съобразявайки и подчинявайки се на обществената среда, и нейното културно ниво. Твори, когато е открил свои оригинални мисли и идеи. Те украсяват и обогатяват неговото, и общественото състояние.
В живота  едни творят, а други - плагиатстват!
За съжаление, повече са тези, които използват чужди мисли и идеи, присвояват, и се подписват, дори, под тях! Те, не са творци и рядко стават такива. Порастват, само, в собствените си очи като и това, за тях, не е малко?! За повечето, през целия им живот, остава важна възможността да ползват откритото от други! Така, лесно засищат комплексите си за малоценност и печелят от чуждото! Печелят от умствено изостаналите и при игра с нечистоплътната некоректност на интелектуалните крадци.
Творчеството не зависи от времето, нито от ситостта.
Зависи от гена, от въображението, от разума и морала на твореца.
Зависи и от морала, и почтеността на всеки, ползващ чуждо знание, и въображение!

Казаха ли архитектите от Дания, нещо ново и различно за бъдещето на София, нещо повече от това, което предлагаме, от десетилетия? Сътворили ли са, някаква конгениална идея, както би се изразил кумирът им  -  безсмъртният Остап Бендер?
Не чух, не прочетох, не разбрах.
Казаното е предлагано и повтаряно, години наред, за всички, които знаят и могат да четат. За всички, които се учат и не се срамуват да питат, но, не и за тия, които чакат - някой да им каже, какво и как да направят! На тях, друг им държи ръката и ги напътства. То служи и на крадеца, за да го проумее, и присвои. Необходимо му е, за да го представи като свое и да спечели, мамейки!
Написаното служи и за нотариална заверка, както изисква закона за защита на авторското право.
Договореният проектантски хонорар е „хвърлен“ на вятъра, а идеите - присвоени, сякаш това може да се случи, безнаказано! Отлетяха вашите, нашите и средствата за децата, вместо да се купи и реставрира, поне една, рушаща се от немотия, софийска къща с памет или да се построи градина.

Дали, някой колега, разбрал за кражбата на авторските права, очаква да мълча?
Ако замълча, утре ще се окаже, че ние сме плагиатствали, а не те, истинските!
Моралът и възпитанието ми, не позволяват и вероятно - съдът ще определи законното право върху интелектуалната собственост. Тя има стойност и трябва да се уважава, и цени!
„Най-опасната измама е малко изопачената истина“ – пише Георг Лихтенберг.

Обидно е, че кражбата от творчеството на българската архитектурна колегия се случва пред благосклонния поглед на главния архитект на София, а той мълчи!
За съжаление!  
Мислех, че София е сполучила с неговия избор!

Публикации :
Градски ескизи: NN 1, 2, 3, 5, 6, 7, 11, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 24, 26, 52, 53, 55, 105, 128, 137, 145, 147, 152, 176, 177, 178, 195, 206, 207, 219, 220, 225, 226, 232, 233, 245, 252, 259, 263, 265,269, 283, 295, 301, 304, 305, 314, 343, 344, 345, 354, 357, 361, 373, 376, 377, 378, 381, 383, 41о, 411, 416, 417, 425, 435, 436, 450.  

арх. Михаил Петков
08 - 09.10.2017 г. / София