Чорапът е уникално човешко творение!
Нали?
Той е едно от най-жизнените и жилавите. Познат е на малки и на големи, на дебели и тънки, на необикновени и обикновени граждани. Всички носят чорапи или чорапи, в комбинация с гащи. И жени, и мъже, млади и стари, граждани и селяни  прекарват, обути с чорапи – предългото си съществуване.

Чорапи носят и бедни, и богати, президенти, и хамали. Не носят, само тия, които не могат да отделят пари, за да си купят. Има и такива - без чорапи! Те живеят голи и необути, заради климата или заради нищетата, в която са изпаднали.  
Чорапът пази краката, а понякога и главата на човека от студ, от болести и мръсота, служи му и като маска. Той е шарен в обществените си изяви. Прегръща и гали фините глезени на балерината, но, и мръсните, и миризливи крака на политика или клошара.

Чорапът е обикновен, дълъг или къс, тънък или дебел, едноцветен или шарен – чорапът е всякакъв. Употребява се непрекъснато, независимо, дали е чист или мръсен. Ползват го честни и безчестни, умни и естествено тъпи, поети и хлебари, полицаи и кравари, учени и спортисти, политици и гимназисти, независимо, къде им е акъла  – в главата или в краката. Мъже, жени, деца, народ - всички те носят чорапи, поне, по нашите географски ширини. Чорапът е тънък и изящен, дебел и груб, топъл, вълнен или памучен, а може и синтетичен. Има и виртуални като в приказките.

Чорапът, обаче, … се къса. И той като живота на човека.
Днес, дупката е отпред, утре, изненадващо - на петите. Дупките са малки и невидими в началото, огромни и обидни, по-късно, следствие на непрекъсната и интензивна употреба, без грижи, и сапун. Тогава, чорапът си отмъщава. Обикновено дупките са коварни и изненадват, без да се смущават. Понякога и крещят, но, не ги чуваш, защото си глух за неволите на народа. Чорапът е навсякъде и ако пожелае, би могъл да ти нанесе коварен удар, да те изложи или унизи, дори.
Дупките на чорапа са като дупките в икономиката на държавата – големи! Дупки!

Пак като в нея, дупките му се множат и човек не знае, къде да очаква появата им.
Чорапът се разбрида лесно, пак като структурите на администрацията на държавата. Физиономията му става надупчена като имиджа на държавника, образът му – неясен като тоя на доносника и ни сапун, ни нищо, не може да му помогне да добие предишния си невинен, и чист вид.

Чорап!
Чорап ли е - не ми го хвали! Всеки го мачка, ходи върху му, тътри, трие, използва го до скъсване. Чорап! След такава употреба, дори, чорапът изтънява и загубва сили! Подобно на знанията, които училището ни дава! Уж го има, но ти е студено, обуваш го, но, не знаеш да четеш и разсъждаваш! Дори, опипваш краката си, все едно, че нямаш чорапи и се чудиш, защо си дал - и времето, и парите си, да го купиш. На всичко отгоре се чувстваш измамен от властта и от производителите на чорапи. Питаш се, защо те мамят и си отговаряш, че чорапът се къса, но, не се кърпи с измамните им думи. Роптаеш срещу чорапа и чорапщината, срещу лошото качество на чорапопроизводството и лесното му разбридане, от което от чорапа остава, само нишката на един дълъг конец от партийни интриги и далавери.

Чорапът не може да говори, но и той като патерицата показва, кой си.
Обикновено мълчи и търпи.
Чорапът си остава чорап, подобно, дори, на етническия ….чорап!

Колкото и да се грижиш за него – той остарява, износва се и се къса безвъзвратно. Само ортодоксалните партийни членове продължават да кърпят дупчиците, дупките и зейналите ями, вярвайки наивно, че скоро ще настъпи светлото бъдеще за човечеството, носещо кърпени чорапи!
мп