1.
Обществото не може да забогатее, докато не забогатеят способните му граждани. Забогатяват ли неспособните то, неизбежно обеднява.
Животът непрекъснато оборва смисъла на подобни сентенции, иначе, те са красиви и мъдри със своята безкомпромисност.

Властта трябва да принадлежи, не на този, който може да я вземе, а на този, който може мъдро да я използва в полза на обществото!
Тази сентенция плахо ще подкрепи изложението ми по-долу, но и тя е неточна, тъй като, животът опровергава и нея! Никой не се интересува от проблемите му, а само от властта!

2.
Вероятно са апел към неизвестни демократични общества, препълнени от орди влечуги и голи плужеци, за да повишат ефективността им! Очевидно, задачата е трудна, заради сложността на демокрацията като политическа и социална форма на обществено управление, и авторите са решили да се пошегуват. Но, не всеки разбира от майтап!

3.
Човешкото общество е болно! Няма представа – как да се управлява. Нападнали са го орди хищни нисши организми, които безпрепятствено усвояват властта, пред затъпелия му поглед, хилядолетия наред! Болни са всички, особено злокачествено – водачите.

4.
Специфичността на болестите създава различия между формите на управление, най-вече с възможността на всяка да управлява, максимално близо до демократичните си основи. Поведението на упражняващите ги, обаче, ги изкористява и те добиват израза на познати политически и икономически отношения.
Достигането до чистотата на демократичната  доктрина, вероятно, изисква притежаване на по-високи нива на обществено богатство - от морално и нравствено, религиозно, интелектуално и културно естество. Сливат се, в единомислието си, с духовното и материално състояние на обществото, с иновативните технологии и икономическия просперитет, и утвърждават демокрацията като политическа форма на управление. Полагат изключителни грижи за опазване живота и морала на гражданите, стимулират доброволното участие при общото им прилагане, както и спазване на тези основни елементи на съществуване.
Единодушие съществува, само при мъртвите, разбира се, а, когато е при живите, то е, пак на мъртви души  -  смятат мъдрите, а аз се питам, съществуват ли, изобщо, мъдри? Дали, животът умишлено, не ги убива?

5.
Липсата или куцането, на която и да е от формите на управление, води до, трудно преодолими, пречки, а понякога и до допълнителни болестни отклонения на демократичните институции. Променят ги, из основи, без значение наложените форми. Появяват се нови, с други симптоми, по нищо, не приличащи на майчините. Обществените отношения, в ролята на другия родител, от своя страна, също променят гена на всяко поколение. Понякога, разчитат и се основават на моралните, и интелектуални качества, които притежава водача. Те също ги променят в непредполагаеми посоки, без възможност за лечение или облекчаване на болката от крайните състояние на егоцентризъм и еготеизъм, и дори - при очевидни психични отклонения.

6.
Образоването, на всички прослойки на обществото, е лекарството!
Притежанието му носи независимост!
То, би могло да осигури израстване и да открие пътища за лечение на заболелите. Очевидна е нуждата, да се образоват и възпитат морално осакатените и постоянно приспособяващите се дебили, както и амбициозните, не оценили скромните си умствени възможности.
Обществото трябва да се учи и възпитава, също така, както родителите детето, както средата - юношата и младежа, както възрастния до края му, … докато помъдрее!  В противен случай, е осъдено непрекъснато да боледува и буксува в опитите си да достигне, дори, ниските нива на псевдо-демокрация!

7.
Всяко, уважаващо се общество, след като получи чуждите знания, трябва да се научи и само да разсъждава! За да не се влияе или да се страхува от религиозните догми и политическите манипулации, насочени срещу му! При липса на тези богатства, винаги ще е зависимо!

А, там, където няма свобода, има две вечни нужди – народът от хляб, а управляващите – народът да има нужда от хляб!
мп