С този ескиз се опитвам, съвсем накратко, да потърся отговори на въпросите, които вълнуват всички ни и да изкажа предположенията си – защо панелните, и останалите - набързо изградени, жилищни комплекси, не притежават качествата на съществуващите градове и градчета,
защо им липсват характерни градски елементи като търговски улици и безистени, навързани с богатите си пространства, светлина и сенки, цвят и човешка глъч,
защо им липсват площади или хармонично степенувани пространства, 
защо няма цветя в кварталните градини,
защо средата е сива, без цветове и шарения,
защо липсват естествени материали при изграждането им,
защо няма разнообразие на архитектурата, няма паметници, а, навсякъде е еднообразно  -  дори и сред хората!
Едва ли, някой би могъл да обясни, защо? И аз, не мога.

Предполагам, че за всичко е виновен грубият мащаб и недодяланата форма на панелната сграда, независимо от добре планираните й жилища. Времето изискваше да се задоволи нуждата от работещи и жилища за тях. Еднообразието им създаде и наложи, още по-голямо еднообразие, а хората, и градът се надпреварваха в сивотата си. Градовете се напълниха с боклук. И човешки, и архитектурен. Създаден бе нов свят за обитаване, далеч от установените норми за добра градска среда. Градът прихвана срамна болест, от която дълго щеше да страда.
Като казах добре планирани, това е твърде меко определение, в сравнение със съвременните опити, проектирани и реализирани от босата, некачествено образована, млада колегия! Жилищата в панелните сгради са блестящо и евтино  решение, за елементарни човешки нужди.

Панелните жилища са, несравнимо, по-добри от ужасяващата продукция на съвременниците ни, която изяде и похаби огромен национален и личен капитал, следствие на ниската си професионална квалификация! Тя осакати града за столетия напред!  А, според мен, завинаги!

Степента на загубите за града и обществото, от хвърленото на вятъра богатство, тепърва ще се оценява. Няма да са живи авторите, обаче, за да чуят и усетят проклятията на бъдещето. Днес, грешките се замитат, за да се прикрие кражбата, на обществените средства и опита - някой да забогатее, чрез тях, за миг. Изглежда случайността събра, по едно и също време, необразоваността на инвеститори и некачественото образование на “творците“! Тежестта от нейната слаба продукция ще влияе столетия, а градът ще чака, с отворени очи, да му се случи нещото, което да го изчисти.

Едрите обеми на панелните сгради бе, почти невъзможно,  да се приобщят към условията  на автентичната градска среда, не отговаряха на градоустройствената физиономия на традиционния град. Нужно бе чисто и незастроено поле, защото панелната сграда можеше да съществува, единствено самостоятелно или допряна до друга, подобна. Следствие от тези изисквания, се появиха панелните комплекси, напълно изпразнени от, естествено придобитите  градски функции, сякаш бяха създадени за отглеждани на бройлери, а, не за хора!

От този момент - традиционният град умря!
Бе създаден нов, с малко, с много малко, приличащ на него. Към обитаването бяха прибавени - образование и търговия, също в едри, и самостоятелни обеми. Градоустройственото проектиране се превърна в хармонично подреждане на паралелепипеди и всевъзможни други еднакви, обемни и геометрични фигури и форми. Изчезна най-чаровното – улицата! След нея изчезна и градът, защото загуби главния си пространствен, и композиционен елемент.

Комплексът нямаше нужда от площади, защото ширналите се междублоковите пространства, иззеха функциите им. Градската физиономия, също се промени, обезличи се и въпреки, че политическата идеология, не търсеше това – възприе я, принудена от умствената си безпомощност и бедност.

Дойдоха нови времена, които насочиха вниманието си, отново към града. Те върнаха интереса към забравената среда и улицата, без аромата на поле, кози, овце, крави и шум от циганско присъствие. Но, за съжаление, не се намериха подготвени кадри, които да реализират интересите на новодошлите към него, нямаше подготвени специалисти, а, само хищници, за които беше без значение, как ще го консумират!

Духът на града бе тежко наранен, а образът му, безвъзвратно загубен!
мп