Какво е моето отношение и разбиране за състоянието, и реалното използване на уличната транспортна мрежа в непрекъснато променящия се град, за достъпа до средата му, както и за неправилната й употреба в централната градска част, ще коментирам в този ескиз.  

Днешното състояние на транспортната комуникационна система на София, не отговаря на нуждите, нито на града, нито на функциите му като столица. Несъответствието се формулира от краткото сравнение, касаещо ефективността й, а и се допълва, използвайки  определението немощна, което отговаря на силно ограниченото й използване.
Уличната мрежа от най-ниските класове не работи! По-точно работи, само, с половината от капацитета си, а приликата й с бедността и икономическата немощ на страната е умопомрачителна, и зашеметяващо точна! Високата икономическа стойност, за изграждането и поддържането й, категорично отрича истината за нейната неефикасност, но е факт! Тя, дори, изглежда, че е ненужна в този й вид!
Защото може и без нея!? Защото експлоатацията й е смесена с други функции като паркиране и гариране, които пречат на ежедневното поддържане на хигиена на уличните трасета, но, основно намаляват пропусквателните й възможности, ограничавайки ги наполовина! 

Но, кой би си позволил да паркира на паркомясто,  край което профучават коли?
Коя градска структура, отговаряща за почистването, би се съгласила едната половина на улицата да се използва по предназначение, а на другата да са паркирали, с месеци или дори, за час - коли, които пречат да се измие, или да се почисти натрупания сняг? Кой родител ще остави детето си, само да отиде на училище, ако то трябва да се движи по уличното платно, вместо по тротоара - зает, както е в София, от коли? Улицата се използва и за пешеходно движение, дори, и за велосипедно - при нейният ограничен капацитет! Поради това, уличната мрежа на София е в болестно, силно болезнено състояние, на умишлено побъркана немощ, причинена от хората и ограничена в еднопосочността й.!

Трасетата на по-високите класове от мрежата и тая, на транспортните магистрали са неправилно оразмерени. Проектирани и осъществени са с параметри, които не предвиждат хармонична  комбинация, между отдавна съществуващата, бъдещето й в града и бурно растящият автомобилния парк. Не се различават съществено, тъй като, само, разликите във параметрите им, не са достатъчни.
Нужни са отделни и напълно самостоятелни трасета, както за автомобилното движение, така и за велосипедното, и задължително - за пешеходното!
Но, как да се осъществи това - никой, не знае?! Патовата ситуация, не е от вчера, а от десетилетия, но и днес, никой, не знае, как да се реши проблема, заради тормозещата ни умствена и материална „бедност“!

Ясно е, че наследената улична мрежа, не е оразмерена за днешното наситено автомобилно движение и потенциалната му скорост.  Дразни и старата настилка от вечните гранитни павета. Ниска е и пропусквателната й способност. Но, защо половината от нея е отделена и маркирана за почасово паркиране? Кой и защо позволява това?
Предполагам, скоро градът ще се задръсти тотално, тъй като е изпуснато времето, когато е трябвало да се вземе адекватното, както казват политиците, от които се учим, решение. И така разбираме, че лакомията на властта убива града, тя не мисли, нито за него и проблемите му, нито за нас!
За предпазването на централните зони от външни нашествия, се вземат драстични мерки – буферни паркинги, високи такси, редуване при използване правото на влизане, забрани за паркиране по тротоари и зелени площи, дори, в паркове или по градските площади, което многозначително говори за невъзможността на специалистите да се справят с проблемите!

Градът е невъзможно да съществува в нормално състояние, без да е осигурено оптималното  използване на уличната му мрежа! И тя, не е само в центъра, а съществува в целия град. Питам се и защо вниманието на властта се съсредоточава, само, към централните му части? Мисля, че искат да ни заблудят или не се интересуват за проблемите, извън центъра.

Тези действия са израз на свещена тъпота – създават се улици, за да се осигури достъп до всяка точка в града, а след това се използват за дейности, които пречат, това да се случи! Проблемът с паркирането е изключително тежък, а общинските власти принуждават града и транспортната му структура да вегетират, без да имат решение. Необходимо е, най-сетне, да се предложи изход, а, не, отговорните да се крият в дебрите на незнанието, сред които се е свряла и властта!
Реално, тя се използва за улично паркиране и денонощно гариране. Ниската степен на употребата на уличната мрежа доказва нейния потенциал и безпомощността на власт и специалисти....

Преди време, сравних неграмотното й използване, за всякакви, трудно решими, функции, за които не могат да намерят друго, по-подходящо решение … с отлагането на плаки в кръвоносната система на човек. Лекарите се стремят да лекуват, доколкото е възможно, образуването на плаки, ограничаващи притока на кръв. Кой лекува града? Защо непрекъснато се стесняват параметрите и се ограничава оптималното използване на уличната мрежа? То, не бяха места за паркиране или велосипедни алеи – широки като  улицата или тротоара, вместо да се стремят да я освободят, за да се използва по предназначението си! Замислил ли се е някой  –  през какъв период от годината се използват велосипедните трасета? Кой кара колело през зимата, че се отделя толкова много площ, която не се ползва пълноценно?

Никой, не се стреми да облекчи транспортното движение, нито да предотврати задръстванията. Вижте, улица „Раковски“ или булевардите „Македония“ и „Христо Ботев“, препълнени от коли, от трамваи и тролеи! От години, от десетилетия, те не изпълняват функциите си, както трябва, и не обслужват, а тормозят града! Наистина, неграмотността и безхаберието са безкрайни!  

Не бих могъл да предвидя бъдещето на тази, жизнено важна и специфична дейност. Живеем във време, когато се променя видът енергия, която ползват превозните средства,  но, само за леките коли и никой не говори за камиони, автобуси и другите подобни, не по-маловажни превозни, почистващи и пренасящи, транспортни средства. Променят се и вложените материали при създаването им за гуми, светлини и командни дигитални устройства, повишава се комфорта в интериора, но се мълчи за съхранението им.

Улиците трябва да се освободят от терора на колите!
В града трябва да се върне духът на пешеходеца!
Но, как като, никой не знае, как може да стане това! Затова, ще продължим да живеем, все така тъпо – чрез  закони и забрани, заради незнанието на специалисти и власт, забранявайки използването на възможностите и авто-мобилността на свободния в решенията си, гражданин!
мп