Никое живо същество, не умира напразно. То живее и се развива, не само в своя полза, а  в услуга на цялата вселена от живи организми, на Земята и вероятно - на Космоса. Само, дето не знаем, все още, това.
*
Индустриалният напредък изисква повече квалифицирани умения, а те - по-високо образование. Разликите между образованите и необразованите, между квалифицираните и неквалифицираните, ще се задълбочават, и ще се отразяват на общото развитие. Днес, тази разлика става, все по-видима и очевидно ще превземе всички нива на икономиката, и на политиката!
*
Партийната номенклатура продължава да пази „зависимостите“ си от обществото, за да ги използва коварно, извън своите ограничени политически рамки. Понякога, силите на днешната пост-тоталитарна власт се губят, дори, изчезват и това се отразява благоприятно на общественото развитие. Появяват се, заради загубата на интерес от страна на властта  към проблемите му или заради умора от кражбите и елементарните икономически, и особено, политически решения. Така постепенно, авторитаризмът се преобразява в нови форми на социалистическо-капиталистически икономически отношения, непознати на света!
*
„Политическа власт съществува там, където хората притежават собственост, деспотична - там, където са лишени от нея“ – Джон Лок / 1632-1704 г. „ Два трактата за управлението“ /. Ако си позволявам да цитирам английския политически философ, то е, за да предоставя сентенцията за размисъл, свързвайки я с проблемите у нас.
Знае ли се, кои фирми работят и чия собственост са те?
Съществува ли свободна конкурентна среда и свободен пазар?
Пази ли се свободата на дребната частна инициатива - тази на всеки, стремящ се и към индивидуална свобода? Съществуват ли дребни собственици или на пазара са само едрите - единствените, които се подкрепят от корупцията в държавата, за сметка на многобройните средни и дребни производители, унищожавайки средата, и правото им на собственост?
Защо властта копира действията и морала на мафията, а прехвърля върху народа вината за своята корупция? Да не би, да се стреми да я разпространи и сред него? Затова ли бягат инвеститорите?
Има ли истинска политическа власт или е откровено деспотична - в „условията“ на демокрация? Очевидно, налице са политически парадокси, родени от наложените ни експерименти!
Какво да очакваме? 
*
Ще спомена и мисъл, една от многото, на философ, живял по същото време, която порази вниманието ми. Не успях да разсъждавам върху нея - бях писал, в предходния ескиз, за политическата измама на едни съвременни партийни членове…
„Голяма ловкост е да скриваш ловкостта си.“ - Франсоа дьо Ларошфуко / 1613 – 1680 г. - „Максими и размисли“ /.
мп