Настоящето е винаги пълно с възможности за бъдещето, които трябва да използваме разумно.
От картата на Балканския полуостров, би могло да се забележи и с непрофесионално око урбанизацията в региона, формирането на нови градски структури, развитието или упадъка им, историята, населението и поминъка.
И градовете на Балканите са се формирали, заедно с нуждите на жителите им. Основно, до вода - до море, до голяма река или около езеро, а по-късно – успоредно на междуселищни стратегически търговски или военни контакти.. Ако връзките са били икономически целесъобразни и доходни - градовете оживявали, след което са изграждали своята защита и сигурност.
Реките си приличат с градовете, които създават. Водите им текат към морето - бързи и пенливи в планината, бавни и спокойни в равнината. Реката създава живот. „Създава” малки и големи човешки урбанистични образования, които подчинява. Селищата се раждат и живеят, около и от нея, и с нея. Така, постепенно хората заприличват на реката, приемат характера й, който предават и на селището си.
Урбанизацията по бреговете прилича на сбора от капките, създали реката. Нейната линеарност предоставя условията за функционалното им, планово и пространствено обвързване. Те пренасят линеарноста от живота на реката в своето развитие, защото развитието на селищните образования, преди и днес, а вероятно, и в бъдеще - се корени във връзката между природа, хора, и последователността на процесите на технологичния им прогрес.

Днешните градове няма да умират по естествен път като древните, защото се развиват към, все по-големи и по-мощни структури. Тяхното бъдеще се съдържа в трансформацията им и колкото е по-пълна, толкова по-сигурно е съществуването им. По отношение на териториалния им екстензитет  -  ще намерят пътя на компромиса, между природната среда като естествено място за обитаване и технологичната среда – място за производствена, и духовна реализация. Бъдещите транспортни възможности ще осигурят бързи и леки контакти ,между тези естествени отношения, и реализирането им.
Процесите, които ще настъпват, ще са продиктувани от икономическите и политическите  условия. Те водят до промени на съществуващите форми на селищните образования.
Някои от тях се налагат и днес – променените села, и малките градчета носят, само, част от нуждите на съвременното общество, и трудно оживяват. Необходими са им, още редица условия, които да предизвикат и оформят интересите на новите поколения в тях - като  избор на труд, избор на образование, начин на живот, медицинско осигуряване, култура, спорт, развлечениея, изяви, и принос към обществото. Днес, те не ги предлагат!
Съвременните хора живеят динамично и активно. Приличат на големите урбанизирани структури, които предоставят, именно, такъв начин на живот и затова са магнит за младите.

Хармоничното съчетание на изискванията на съвремието и бъдещето, водят до естествена поява на агломерациите, и до линеарно развитие на големите градове. Пулсиращите им центрове ще обогатяват плановата и пространствена структура на тези, проточили се с километри, урбанистични структурни образования - забележителни, уникални човешки постижения, обвързани, около основен градообразуващ гръбнак – река, езеро, море, транснационален транспортен или инфраструктурен коридор, планинска верига, или плодородна низина.
Нека си представим като пример – каква огромна сила притежава Стара планина! Всички селища в нея са подчинени на мощта й, а всяко едно от тях носи своя специфичен облик, в зависимост от силата на прегръдката й. Заедно, те са били и са едно от лицата на държавата, и народа ни. Днес, планината предоставя възможна среда за развитие и реализация на агломерация по северните й скатове, заедно с предпланините, и една - южно от нея / предложена от проф. Н. Каменов / като всяка от тях ще носи характера и аромата на средата, в която лежи. Двете зони са най-ценните територии за обитаване, с много история и култура, с възможности за туризъм, спорт и балнеология, а пространствено, винаги ще са свързани с линеарността й. Производствените зони и земеделските земи, също ще са разположени паралелно на планинския масив.
Ако погледнем на юг и на запад към граничните земи, между съседните държави - грубо изсечени преди десетилетия, как са заличили вековните общи интереси на местното многоезично население, ще установим, че Родопите, Рила и Пирин са неразривно свързани с Тракия и с Беломорието, а Адриатика – с планините на Черна Гора, Босна и Херциговина, Хърватия. Изкуствено наложените граници, изкуствено са разкъсали икономически интересите и бита на населението.
Днес, силите, които осъществиха тези репресивни действия, искат да премахнат разпокъсаността, да обединят и възвърнат географската, демографската и икономическата им еднородност, за да могат по-лесно културно да ни управляват.
Моля, прочетете и градски ескиз N8.
мп