Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2018 07:57 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 516 Териториалното планиране на България и Балканите 4
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 826 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.09.2018 22:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 516
Проект за ново териториално-устройствено планиране на България и Балканите    
Провинции, градове  и агломерации  4

image


За да стигнем до същността на проекта, ще трябва да съберем данни и разсъждения като ще се стремим да извлечем признаците, по които си приличат и допълват отделните елементи – от природата до хората.
На вниманието ви предлагам вариант на проект за ново териториално устройствено планиране на България, който ще определи и подкрепи творческите ни търсения, както и здравословната форма на окончателната бъдеща пространствена, и териториална схема. Те са обвързани с установени икономически и политически условия, които ги характеризират и черпят опит от тях, а резултатът ще ни помогне в бъдеще :

*
пространствена агломерация и еврорегион „Дунав”,
*пространствена агломерация „Стара планина”, 
*пространствена агломерация „Розова долина”,
*пространствена мегаструктура, подчинена на икономическите и транспортни градообразуващи компоненти, които формират гръбнака на еврорегион „Тракия- с центрове  София, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Одрин и Истанбул
*пространствена агломерация и еврорегион „Черно море”,
*пространствена агломерация и еврорегион „ Марица”,
*пространствена агломерация и еврорегион „Струма” / Струма, Места и Вардар.

*Възможна е появата и на контактни зони с различна форма, и специфична дейност - на север „ Мизия, Плиска или Добруджа“, на юг – „ Странджа “, а на запад – „ Осогово“ и „Трън , както и други при допирните територии.

При определяне на пространствените граници на отделните провинции сме ограничени от територията на България и с възможности за част от земите на съседните държави, тъй като общите интереси са налице, а пътищата за реализацията им се основават на близките условия и изискванията към географската среда, към общите градообразуващи фактори - река, море, планина, минерални извори, общата история, териториалната принадлежност и хомогенност на среда, и население,на близост в степените на икономическото им развитие, както и на инженерните системи, на транспортно-комуникационната обвързаност, зависимост и осигуреност, на близък статус на живот.
Не е търсена етническа еднородност на населението. Тъкмо обратното - считам, че разнородността е положителен елемент за всяка човешка дейност, при развитие на средата. Разнообразието е водещо и при процесите на изравняване, сближаване или конкуренция, при еднакви правила на равнопоставеност, труд, образование и живот като се опазва битовото, културното и религиозно различие.
Запазват се историята и сакралните зони на всеки етнос.
Съвремието трябва да обедини функциите на икономикaта, стопанството, търговията и туризма, урбанистичните правила и закони, както и екологията. Не са търсени промени при битовите и културни степени на развитие, както и посоките, оставени от историческото, и политическото им развитие. Оставили сме ги  на миналото като очакваме стратегически  промени в общото им развитие в бъдеще.

Икономиката, политиката и географските дадености, както вече споменах, са тези, които защитават правото на съществуване на всеки икономически и териториално – устройствен проект, и едва ли, има хора, които не схващат нуждата от оптимални урбанистични правила и условия, които да следват икономическите като се настаняват в географските, и структурни дадености.

Предлагам да погледнем към възможностите за развитие на определените територии от България и съседните ни страни, подходящи за създаването на региони с еднаква степен на устойчивост на живот, и икономическо развитие.
Обособяването, на подходящите райони за сближаване и устойчивост на развитие, изисква наднационална компетентност при вземане на решение като вярвам, че насоките ще бъдат подкрепени от Европейския съюз, и националните правителства, тъй като са близки на техните интереси, и стратегия. Още повече, че тези територии, включени в проекта, са земи и население, дълго сменяни като притежание, на една или друга балканска държава, имат близък бит, трудови навици, култура, и религия.
При възприемане на подобно териториално планиране на региона ще се постигне търсеното изравняване, сближаване и просперитет. Решението, за някои проблемни балкански територии, е вътре в тях, то се съдържа и е елемент на териториалното устройство на региона, и което е изненадващо, то е настоящето му, разбира се, ако Европа е готова да помогне за това.

Проектът запазва териториалната и етническа цялост, езика, културата и бита на отделните етноси като осигурява широко поле за разбирателство. Икономиката, инфраструктурата, трудът, образованието и екологията ще решат проблемите си, много по-лесно с общи усилия. Гоце Делчев го е казал прекрасно - вижда бъдещето на Балканите като едно културно съревнование между народите им.
В административно отношение структурите ще са доминирани от нивата на урбанизация, както и от притегателните гравитационни сили. Тези структурни центрове са изявени и днес. Те са естествени водачи на всяка агломерация, а нейната физиономия и облик ще се формират от силата на изява на сбора от функции, характеризиращи я устойчиво, и хармонично.
Нормално е да има разнообразие сред структурите - едни ще са изявени с развитата си икономика и индустрия, други с изявените функции на селско стопанство, на туризъм, корабоплаване или култура, но, няма да има погранични и изоставени територии, и оплакващо съдбата си население!
Обединявайки ги в проекти, толерирани и финансирани от интересите на балканските страни и Европейския съюз, ние внимателно ще изпълним мечтите на поколенията, преди нас – ще обединим България чрез Европа, и в нея, без да накърняваме чужди интереси.
Отделните агломерации ще се развиват самостоятелно, но и в хармония помежду си, тъй като, някои от тях ще имат и близки функции. Очевидно, днес съществуват, подходящо оформени структури, които могат да се обединят с общите си градоустройствени характеристики.

Досегашното административно и икономическо териториално устройство на държавата, не успя да издържи на новите изисквания, след влизането ни в ЕС. Оказва се, дори, нерационално и некомпетентно, спрямо бъдещето на политическото, и икономическото ни развитие.

Нивото, на предлаганите проекти и тяхната реална възможност за осъществяване, определя недвусмислено нашето желание за сътрудничество. Трябва да се отърсим от старите териториално – устройствени рамки, ограничени единствено от териториалните си граници, очевидно  неспособни да поемат и реализират общите ни цели, свързани с Балканите и Европа.
Трябва да се излезе от териториалния обхват, само на една страна като се обединят усилията на всички балкански страни, в подкрепа на новата посока на развитие. С приемането на предлаганите проекти, изпълнителните власти на балканските страни ще добият общи инструменти за бъдещото устройство на Балканите, в рамките на Съюза. Това важи и за страните, които, все още, не са негови членки. С реализацията на проекта, Европейският Съюз ще успее да изравни условията на живот, труд, икономика, образование, здравеопазване, туризъм и др. Чак тогава, качествата на земите на Балканите ще заблестят и ще предложат своята природна среда, икономика и културна история.

Съществуващото териториално устройство на страната, с което живяха дълги години поколения специалисти, отдавна е изпълнило предназначението си. Условията са променени. Държавата е в икономически съюз, който целенасочено управлява членовете си към по-динамично икономическо развитие. Трябва да потърсим и намерим оптималните възможности, които да реализираме, и защитаваме. Така, живеещите на Балканите ще оценят общите ценности, извън отровата на многовековните вражди и загуби.

Дали, османските турци, преди столетия, са могли да превземат Виена и Австро-Унгария, дори, да навлезнат по-дълбоко в Европа? Вероятно, да, но завоюваните вече земи са им били напълно достатъчни, а в климатично отношение мъгливият и дъждовен запад, не ги е привлякъл. Още повече - богатствата на Византия са превъзхождали тези, на разпокъсана Европа. При нас са намерили всичко, от което са се нуждаели.  
Днес, опазената и богата Европа се отблагодарява на източните си територии за това, че в столетията са я запазили и иска миролюбиво да „влезе” във владение, иска икономически да ни „покори“.
Ние ще се съгласим, но, както те, така и ние, имаме условия.
Необходимо е да запазим тази част от Рая и за нас!

пп. Моля, прочетете и градски ескиз N8.

мп



Тагове:   планиране,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 405312
Постинги: 838
Коментари: 1
Гласове: 130
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930