Предложеният проект „стъпва” върху агресивността на урбанизацията, пълзяща по планетата, на финансовата и на икономическа глобализация, отглас от чиито процеси очакваме на Балканите. Светът се смалява непрекъснато, а процесите в него, като че ли, са необратими.

Светила на архитектурното творчество от столетие „виждат” развитието на селищата в тази посока. Съвременните строителни материали и техника осигуряват възможност за това струпване на хора и култура на едно место, до изтощаване на неговите ресурси, капацитет и човешки потенциал. След пълната им консумация, след изчерпването на всички възможности, хората ще потърсят нови пътища за „развитие“, ще изчистят ненужните им, вече, функции и ще използват елементарната екстензия, а когато урбанистичните структури постепенно се слеят, се получават мегаполисите – като Ню Йорк, Сао Пауло, Мексико, Токио, Москва и други. Прерастването на градовете в агломерации се определя от ресурсите на природната среда, от изградените транспортни комуникации, от финансовите, икономическите и трудови ресурси,  от културни процеси, от нуждите, интересите и възможностите на гражданите им. Всичко това, вече се е случвало другаде, но, не и на Балканите. Подобно ще е общото ни бъдеще.

Ще повторя, за да подходим реалистично към устройствените проблеми на България и Балканите, а, не да претопляме вчерашната „манджа“, използвайки предишните си знания, послужили ни, преди половин век. Tрябва да знаем и приемем, че урбанизираната, днес, среда се различава от тази, в която сме живели! Урбанистичното ни развитие е следствие и се формира, в силна зависимост от политическите интереси, от финансовите и икономически ресурси! Другите елементи на градеж са впрегнати да им помагат, но участието им е ограничено, заради силата на  финансовата и политическа експанзия в живота на територията, и хората, върху нея. Разбира се географските и природните дадености, усъвършенстваната транспортна достъпност, климатичните условия и екологичната среда, трудовите ресурси, нивото на образование, здравеопазване и начина на живот, ще се вземат под внимание, без да притежават необходимата сила, защото е смачкана от финансовите и икономически интереси! И продуктът, не може да бъде друг - също ще е смачкан!

Веднъж „родена”, линеарната урбанизация ще залее бързо Балканите. Територията е малка, с къси разстояния, с много динамични интереси, с образовано и будно население, с красива природа, с умерено континентален и средиземноморски климат.

Линеарните потоци на урбанизация, у нас, ще тръгнат, най-вероятно, в агломерациите „Дунав’ – по двата бряга на реката, както и по територията на „Тракия”, чиито очертания, вече се виждат. По-късно и в агломерация „Струма”, но по различен път на формиране на пространствения й образ. Останалите две - агломерация „Черно море” и урбанистичната концентрация “София”, отдавна, трупат активите си.  Контактните зони - очакват помощ от проектанти и инвеститори, а и от случайността, за да оживеят!

Примери за подобни процеси има по всички континенти, а вече и в България. Тези структури са магнит за младите и образовани хора. Те ще са магнит и за мигрантите,  вероятно, най-силно за тези, от Близкия изток! Животът в тях дава самочувствие, добър и богат избор на работа, образование, осигурени медицински услуги, по-висок стандарт на живот, независимо, по-дългите транспортни връзки и понижено екологично ниво, но ... примамва с многото активности, с високите достижения на културата на обитаването, с културата на архитектурната среда, независимо от високата престъпност и отчужденост. Това е средата на просперитета и на ниския демографски растеж.

Тези агломерационни структури ще се осигуряват от динамичните си центрове, а зоните за обитаване и обучение – от непрестанния стремеж на жителите им, към по-добър живот в екологична среда. Останалата, неурбанизирана земя, ще е от природни паркове, гори или със земеделски функции. В нея, вероятно, ще останат хора, които ще я обработват и консумират, по свой начин, близо до природата, и нея.

От географската и икономическата карта на Балканите се виждат възможностите на посочените агломерации. Подобни, на качествата на територията ни  -  по света, вероятно, има няколко, но нейното е уникално. Тя е тънката връзка, стесненият кръвоносен съд, между най-високото културно съвременно ниво на живот и това, на територии и народи, обитаващи жизнени, политически и религиозни отношения, от времето, преди половин хилядолетие! А, това е предпоставка за развитието на контрабанда, такава, каквато я виждаме, днес!

Урбанизираните структури ще се формират постепенно във времето, но Софийската, Черноморската и донякъде Тракийската – са факт. Разбира се, без основни изисквания - като оптимални транспортни връзки, елементи на инженерната инфраструктура и съвременните оптични комуникации, от една страна, и от друга – принизяване качествата на средата, за сметка на добрия и доходоносен начин на контакт с морето, и природата. Липсата им сваля скоростта на развитие, както и нивото на потенциалните туристи като ограбва жителите, на съществувалите преди, отделни селища.
Предполагам, че ще започне систематично деурбанизиране на тези територии, за да не се изпадне в ситуацията на София и Кремиковци, преди години – отровите летяха към града, но нямаше сила, която да го затвори, а, още по-малко и институция, която да плати огромните капиталовложения за рекултивация на земята. Днес, никой не говори за урановите наследства, хвостохранилищата, за отровените земя и хора, за огромната цена, необходима за отстраняването им. Но, това вярвам, все някога, ще се случи!

Предложените урбанистични размисли дават възможност и за успешно трансгранично сътрудничество между изпълнителните власти, и специалистите от всяка балканска страна. Проектите ще изравнят стандартите между новите членове на ЕС и бъдещите такива по всички параметри, изискващи се за членството, ще преодолеят изконни етнически, верски, културни и езикови, териториални и исторически проблеми, за да може в тези урбанизирани зони да живее, работи, твори и се размножава, населението на Балканите.

Контактните зони, и те, като Балканите,  са изключенията, и украшенията към мега-структурите. Ще има ли население за тях, е основен въпрос? Вероятно, тъй като в суперструктурите ще живеят и работят, освен жители на страните от Балканите, а и хора, учени, и обслужващ персонал от всички краища на Европа, и света. Ще отворят врати реномирани клиники, университети, спортни комплекси, изследователски центрове. И всичко това - без войни за територии, и без открита колонизация.
В Европа, няма друго място като Балканите, затова проектите са  шанс, най-вече за децата.
Балканите са, не само звездата на Европа, а и родина на предците, и боговете й!

Ще задам въпроса, който мигновено се появява в главата на всеки – каква полза ще имаме? Ще имаме ли такава, изобщо?
Считам, че линеарните градове ще разрешат важни икономически, финансови и инфраструктурни проблеми, ще освободят населението на Балканите да не мисли за територии, езици, религии, етнически въпроси, ще се оформят структури, свързани с бизнес и производства, ще се докажат, вече утвърдените, общи зони на културен туризъм, отдих и развлечение, на селско стопанство и лека промишленост, на животновъдство, градинарство и т.н. Ще отпаднат вредни и замърсяващи производства.
Ще се подобрят отделните общи транспортни системи - на воден, авто и жп, както и на авиотранспорт като водеща ще остане силата на мегаполиса Истанбул.
Ще се изгради мрежа от тунели, свързващи териториите на Балканите по посоките север – юг и изток - запад, ще се балансират нуждите на трудовите пазари, ще се облекчат движенията на хора, пари, стоки, образование и услуги, ще се повиши стандарта на живот,
ще отпадне съществуването на, тъй наречените, погранични райони, ще задържим население си тук, за което ще помогнат  парите от Европейския съюз и различните фондове.

Реализацията ще е етапна във времето, при определени приоритети, които ще се основават и на предложения проект. Той се вижда, защото е написан върху демографската и трудовата карта на Балканския полуостров. Подобна структура е съществувала и преди столетия, съществува и днес, летаргично заспала. Събуждането й стана възможно след включването на Румъния и България в ЕС. Те ще подпомогнат регионалното развитие, ще повишат стандарта на живот, ще създадат мостовете на добросъседство между балканските страни, и етноси, а заедно ще опазят околната среда.
Най-доброто е, че тук, днес и в бъдеще - Балканите и Европа ще могат да реализират развитието на региона така, както биха искали, в насоки за свои, наши и общочовешки нужди.
пп. Моля, прочетете и градски ескизи N 8.
мп