Отделните провинции ще са самостоятелни икономически единици.
Всяка ще ползва средствата, изкарани в териториалните й граници, както и дела от общия държавен бюджет, необходими за нейното развитие, за да управлява стопанството, пазара, хората и труда, първоначално в съществуващите селища – села, градчета и големи градове, до изчерпване на възможностите им.След това, ще полага грижи и за новите урбанистично образования, в общите граници. Малките градчета са хоросана при изграждане на предложените агломерации, докато големите са конструкцията им. Селата постепенно ще се превръщат в селища от градски тип.При тях интересен ще е проблемът с евентуалната промяна на поминъка на населението им.
Ще се търсят пътища за изравняване статута на живот, в рамките на всяка провинция и контактна зона, а накрая – достигане до европейските нива. От изключително значение са вътрешните процеси на сближаване на пазарите на труд, на формите на образование, на обема услуги, отдих и развлечения.

От хилядолетия жителите на Балканите се опитват да се организират, за да създадат ред и порядък в живота си. Първите опити на човечеството започват от тук, но, все още, няма положителни резултати. Положителни са, само - при цивилизовалите се, принудително и със самоконтрол, народи. На Балканите всеки е готов да излъже съседа си и да му отнеме, каквото и да е! Изобретателността е почти безгранична, лакомията и незачитането правата на другия, също, а изостаналостта – очевидна. В градовете на полуострова преобладава хаос, защото липсва ред!  

У нас текат специфични процеси на постепенно унищожение на трудовите ресурси на обществото, поради неинтелигентността, на присвоилия обществените капитали  бизнес. Те продължават и да се концентрират в него, тъй като се използват за бързо доходни дейности и производства, който не допринасят за развитието на страната и са за сметка на общото благо. Увеличава се разслоението в обществото, което ще затрудни постигането, дори, на минимума, нужен за живот. Смалява се потенциалът на нацията, увеличава се некомпетентността и неграмотността, които, неминуемо оказват влияние върху управлението и на държавата!

Триумфират бързо мислещите народи, иноваторите със самочувствието на творци, изостават глупавите и бавните като нас! Още, преди две хиляди и кусур години, Марк Катон споделя – „Крадците, ограбили частни имоти, прекарват живота си в тъмница и окови, крадците на общественото богатство – в злато и пурпур.“

Споменах, че изравняването качествата на трудовите ресурси и степените на образованост, както и активното участие при изграждането на ред в отделните балкански страни, ще ограничи по естествен път, миграционните процеси, ще засили сближаването. Това ще даде отражение върху усъвършенстване на урбанизираната  среда и на инженерните инфраструктурни системи на територията на отделните страни, и региона.
.

Какво представлява днешната инфраструктурна и транспортно – комуникационната система на България?
Изостанала, въпреки опитите на властта да промени състоянието й. Наличието или липсата им, показва нивото на страната в европейски контекст. Като че ли, ограничеността на връзки ни със съседните страни съществува от хилядолетия. Остават такива, без промяна и в наши дни. Това е ситуация, която не подлежи на коментар, куриоз, непознат и на Гинес.
По отношение на сухоземните транспортни контакти в посока север – юг, освен връзките край София, в страната работи, само прохода Хаинбоаз. През зимните месеци останалите пътни контакти, между Северна и Южна България, са затворени. Години наред, безрезултатно, се говори за изграждане на тунели под Стара планина, които да улеснят икономиките между двете половини. Населението на градовете и селата на Северна България е изоставено от властта десетилетия, поради отчетливата липса на управленски опит. Вина за това носи и остарялото териториално планиране на страната, и неизползваните ресурси!
Новите трасета на международния път през Кресненското дефиле и Рила се изпълняват трудно, а старопланинските са голи обещания – без проекти и средства за изграждането им! Завършването на магистрала Хемус, все още, е сигурно, само на книга.
Пристанищата по Дунав, с малки изключения, са в същото положение, а възможностите на реката, изобщо, не се ползват пълноценно. По бреговете й има, само два моста – при Русе и Видин, за близо петстотин километровата ни граница с Румъния, а, за сравнение ще кажа, че само в столицата на Унгария Будапеща има седемнадесет! До нашите се достига трудно, липсват и съответстващите на предназначението им, сухоземни комуникации – магистрали, тунели или виадукти.
Големите черноморски пристанища са две, но с огромна зависимост от трафика на Босфора и от заспалите ни икономически връзки със страните по бреговете на морето. Не се използват оптимално възможностите на съществуващите летища в страната и непрекъснато им се търсят концесионери! Администрацията и властта на държавата, не се научиха  -  да не работят на парче, а на едро, със замах, а комисионните, които получава, не носят обществена полза. Софийското летище работи трудно, поради лошата локация и честите зимни мъгли.

Къде сме ние? Защо не можем да се оправим с десетилетните си проблеми и да въведем ред?
Очевидно, са нужни кардинални мерки, за да се спаси държавата от хроничното й икономическо и инфраструктурно изоставане.
Една от първите крачки е, създаването на прецизна и ефективна териториално-устройствена схема, хармонична с параметрите, и условията за развитие на страната, и на Балканите. Проектите трябва да осигурят програма и да предложат етапите на развитие на България, и региона.
пп. Моля, прочетете и ескизите NN8 и 570.
мп