Предлагам да се изгради нов управленски административен център на територията на България, малък град, който да приеме нуждите на висшата власт на България, представителство за балканските страни, и втори административен център на Европейския Съюз.
Изискванията към този нов политически и административен център, биха могли да се съчетаят с изискванията на Европейския съюз, Европейската комисия, НАТО, OSCE, банки и фондации, университети, и прочее.  Предлагам България да предостави територия, върху която да се създаде модерен архитектурен център, обединяващ властта на Съюза.  

В тази връзка ще разгледам десет похвални причини София да загуби статута си на столица и още толкова за създаване на нова столица - исторически, стратегически, климатични, географски, демографски и градоустройствени, транспортни, инфраструктурни и технически, и административни.

Исторически
При избора на София за столица на България, основно е натежала близостта й до неосвободените територии с българско население. Днес, тези земи, макар и изконно наши, са в териториалните граници на други държави, и отново ще бъдат близки с Родината майка, след влизането на всички съседни страни в Европейския съюз. При членството ни в ЕС, местоположението на София, не е от това значение, което е определило избора й за столица.
Стратегически
Каквато и да е била политическата отговорност и националната ни ангажираност, местоположението на столицата, не е от добрите решения. Близостта на западната ни граница усложнява стратегическото ситуиране и охраната на висшата държавна власт. През столетията са изразявани скрито и открито, всякакви неблагоразумни териториални апетити.
Климатични
Строителите на III-та българска държава не са обмислили климатичните качества и недостатъци на Софийското поле. Липсата на вода, лошата обветреност и вентилиране, ниските котловинни температури, носят и ще носят мъгли, не само над летищната територия, но и над целия град, заедно с постоянно „легналия” смог.
Географски
Тази затвореност от географска гледна точка, преди години е била качество. Днес, не е. Съвремието изисква град с друг дух, свобода на изказ и комуникативност. Отдалечеността на столицата на запад, далеко от източните територии, особено важни за страната, затруднява и оспорва местоположението й. Градът е неконтактен, особено през зимата - отвсякъде проходи, тунели, лоши транспортни връзки, отдалеченост от всички селища на изток и в близост до западните, слабонаселени територии - с умрели селища в прегръдката на големия град.
Демографски
Съсредоточаването на, почти половината от населението на страната и вероятно повече от половината, от работещото, обезлюдиха останалите райони. Столицата смуче младото, интелигентното, образованото. Дисонансът се отразява неблагоприятно върху развитието на останалите региони, селища и отрасли. Още повече, че прирастът в големия град е по-нисък, от този в по-малко динамичните селища и региони, но остава силно зависим от наличието на млади хора.
Градоустройствени
Като повече стари градове с хилядолетна история и София лежи, върху основите на съществувалите преди нея селища, а това е огромен ограничител, който влияе винаги върху плановата й структура. Днешният е изграден върху стар - с двадесет хилядно население, с липсата, на каквито и да са инженерни съоръжения, и транспортни комуникации, така необходими, на вече три милионния град. Тесните улици и застрояването, по принцип, не се поддават на корекция и приспособяване към съвременните изисквания, ограничават развитието му, а липсата на инженерна инфраструктура в територии от него, определя общия по-нисък статут на живот, сревнен с изискуемия. Непрекъснато растящият град „изяжда” близостта си до планините, занемари зеленината си в него, загуби чистия въздух и благоприятната среда за живот. Налице са огромни територии с безвъзвратно изгубени качества. Транспортно-комуникационната му система и инженерната инфраструктура са системи, неподдаващи се на лесна промяна. В архитектурната среда липсват цели елементи от тях. Липсват паркове, липсват реки, езера – вода, липсва коректна система за отстраняване на сметта и нейното оптимално използване, на модерна форма на отопление, липсва система за използване на пречистените отпадни води, липсват места за паркиране и гариране, успокоена пешеходна структура и отделени трасета от нея за велосипедни алеи, липсва най-вече култура на живеене в големия град на новодошлите.
Транспортни
Тяхната недостатъчност и ограниченост е видна. Проблемът е нерешим, или по-точно изпуснат е момента за промяна. Всички решения до сега и тези в бъдеще са, и ще са в плюс за съществуващия град, но е ясно, че те не са достатъчно ефективни, за да направят града забележителна столица, и град с отлична среда за живот. Не можем да увеличим ширината на улиците, не можем да вдигнем трасетата им високо, тъй като основната застройка е ниска. Не можем да ги вкопаем, защото това е скъпо, а там има и много археология и всеки знае, че от нея, би се спечелило много повече, ако тя се открие, и експонира, би спечелило достойнството на всеки гражданин, и на самия град. Градът, все още, е на опашката на градовете, притежаващи подобни богатства, които не са открити за световната култура. Че ги има е вярно, също толкова, колкото и нашето временно съществуване над или върху тях. Не можем да унищожим част от жилищни квартали, за да прекараме нови улици, зелени клинове или водни площи, но можем друго - това, което предлагам.
Инженерна инфраструктура
Малоценността на съществуващата и огромната зейнала дупка на несъществуващата, са очебийни. Големият град изисква огромни грижи, постоянни и целенасочени. Последователността при реализацията им, както и при поддръжката им, освободени от тежестта на представителността на държавната, и административна власт, съществено ще облекчат тези системи. Още повече, че хората, които искат да живеят в този неприветлив и оскотял като голяма част от населението си град, ще намаляват. Трябва да е ясно на всеки гражданин на София – няма, нито една инженерна инфраструктура, обслужваща града, която да отговаря на най-обикновените минимални нива на услуга. Дисхармонията щеше да е тотална, ако не беше изградено метрото. Затова е редно да се намери територия, където тези условия ще бъдат налице. Предлагам създаването на нова столица, нов съвременен град – с общите усилия на страните от Европейския Съюз като ние предложим проекта и участваме със земята.
Новата европейска столица трябва да се ситуира извън потенциалните обхвати на линеарните градоустройствени структури. Подходящото място, вероятно, би могло да се търси в някоя от контактните зони, между тях.  Къде да бъде? Вероятно там, където е най-подходящо – на свободен терен, с всички необходими и задължителни атрибути за функционирането на един град сред природата.
Технически
Всички знаем, че по-скъпо и трудоемко е да се прави реконструкция, с нови функции и нови пространствени изисквания, които да се вместят в старото, съществуващо от столетия тяло, с определени, преди години, параметри. По-целесъобразно икономически, политически и технически е да се създаде ново, в което можеш да вложиш изискванията си, и да погледнеш към бъдещето.
Съществува потенциал за не много голяма урбанистична инвестиционна проява, с всички високи нива на съвременната техническа мисъл. Това е град на бъдещето за управленските екипи на страната и на структурите на ЕС. Ще е малък, осигурен и обезопасен административен център, закачен за една от основните линеарни урбанистични структури.
Трябва да си зададем въпроса, какво искаме да получим, каква е крайната ни цел – да вложим милиарди в старо тяло или милиони, в нов организиран урбанистичен правителствен град.
Административни, политически
Безспорно, законодателната и изпълнителната власт ще получат достойно място в пространствената структура на тази нова, малка градоустройствена единица. Общата програма ще се формулира прецизно, ще се оразмерят параметрите, времето за изграждане и средствата, необходими за това.

Ще ми се да вярвам, че на пролет, когато транспорта в София ще започне да спира да се движи - ще се намерят събудени хора, които ще оценят предложението като изход от бремето на непродуктивност и несъстоятелност на живота ни тук. Тогава, нито правителството, нито кметът ще могат да помогнат. Тогава Обществото ще трябва да отдаде енергията си за решаване, на отдавна изоставени кардинални проблеми.
Проектът предлага разумна крачка напред –  обикновена и нужна!
Вместо за Кремиковци и Четвърти километър да бъдат изразходвани огромни инвестиции, предлагам да се изгради нов град за наша, и европейска столица! Вероятно, някъде около териториите, край   Панагюрище и Стрелча, до язовир Пясъчник или другаде ..

Така, ще оставим София да се занимава с проблемите си, с боклука и отоплението си, с транспорта и паркирането, с пренаселеността си, смога и липсата на изход от основни проблеми, наслоени от безразсъдната урбанизация, а Европа ще събере административния си апарат в умния град на бъдещето.

Ще имаме възможност да изградим съвременен и оборудван административен център в добра климатична зона, и местоположение, в устойчива историческа и културна среда. Изискванията към този модерен политически и административен център, биха могли да се съчетаят с изискванията на Европейския съюз. Общата стойност на капиталовложенията ще се поделят между различни инвеститори като ние ще предоставим земята.
Така ще се създаде съвременен европейски център и за Югоизточна Европа. Ние сме в сърцето на Балканите, а това е съществено предимство.

Необходимите условия за създаване на нов град са – защитима необходимост, функционалност, отличен проект, задание за него и технологии, средства, добър климат и осигуреност с вода, отлични транспортно-комуникационни връзки до магистрали, летища, природни и исторически фактори, подходяща, ниско категорийнна земя, хинтерланд, който може да го захранва с вода, енергия, селскостопански и животински продукти, образована работна ръка и близост до университетски градове, ярка културна наследственост, чистота в бита на населението, автентичен фолклор, етническа и религиозна толерантност.
Предлаганото месторазположение трябва да е подходящо за постоянна защита и отбрана, и да е в страни от развиваща се агломерация. Би могло да се намери и такова, което да е в близост до плодородни земи, и до богатство от балнеоложки, и минерални води. В климатично отношение коментираната зона е защитена от север от веригите на Стара планина и Средна гора.
Ситуирането на нов, умен град-столица на България и Европа, заедно с допълнителни функции от общоевропейски характер и нужди, ще го превърне в европейски център с изключително значение за бъдещето на Балканите! Реализацията на административен център, ще предизвика изграждане на тунелите под планините - за връзка, между севера и юга. Районът е в непосредствена близост до няколко летищни комплекса в страната и до строящото се ново, и най-голямо летище в Европа, край Истанбул.

Накрая ще спомена, че усвояването на територията, на някой съществуващ град за тази цел, ще повтори грешките на предишния избор на столица, но, ако се комбинира с интересите на ЕС и бъде възприет проекта – Балканите ще се превърнат в столица, дори, на света! Те заслужават тази чест, а откраднатата Европа от Зевс, ще се върне у дома! Необходима е добре подбрана свободна територия.

Всички професионалисти търсят изход за неизличимо болния град. Съществуват два подхода за излизане от положението. Единият е, проблемите му да се решават в него, с всичките му недостатъци, при целият им потенциал. Другият е - проблемите да се търсят, извън съществуващите територии на града, след щателно проучване, проектиране и инвестиционни реализации на друго, свободно място, със гарантирано добри показатели и ресурси. Сравненията, между двата подхода в икономическо отношение, във функционална пълнота и политически принос, са задължителни. Уверен съм, че те ще са в полза на новото!
Предложените проекти изискват прецизно изготвени задания, технически, технологични и икономически обосновани условия - всичко, за да погледнем към бъдещето. То ще е съдник и за предложението ми.
мп

.