Написах този текст, преди години, покрай очакването ми да науча повече за изработената и наскоро приета Национална пространствена териториална устройствена схема.
Изводите си направих след публикуването й. Учуден и разочарован!

Публикувам статията отново, за да подкрепя разсъжденията и проектите си, оповестени, преди години и в поредицата предишни ескизи, както и за общо удобство.
С нея приключвам, интересната и твърде отговорна тема за териториалното, икономическото и политическо планиране на територията на България, и Балканите, в контекста на членството ни в Европейския Съюз - като предлагам по-пълноценно и пълнокръвно решение от използваното днес.
Показвам проекта отново, за да могат колегите да намерят своето и да излязат от унизителната ситуация на плагиати по принуда.
Ако могат.
Прочетете, моля и ескиз 327, за да разберете напълно проблема.  

Животът продължава своя непресторен и неспирен бяг, и за съжаление на нищо не ни учи! Хората живеят и творят по инерция така, както и правят, каквото си знаят.
Променят се часове и денонощия, изтича времето, ние добиваме още и още опит, остарявайки, но - като че ли той не ни е необходим, щом не го ползваме с човешкото си въображение.
Някои, млади още, отдавна са, сякаш, натрупали своя опит и нямат, какво повече да трупат – всичко е пълно и живеят така, както си знаят от онова време, когато са трупали нищото.
Но не е ли опитът една бездънна каца, в която човек налива, докато е жив?
Не се съмнявам и в разнородността му. Важно е, как се ползва, с кого се споделя, има ли такива, които се нуждаят от него. От коя посока от опита си черпи човек – добрата ли ползва или сгрешената, сбърканата?
Или всичко е само, просто опит?
Как е, не знам.

Все още, не мога да схвана и ситуациите, при които човек използва една и съща форма, едно и също сечиво, един и същи път, за да достигне до целта и да реализира намерението си, повтаряйки се непрекъснато като машина, сякаш, не е човек и му липсва въображение.
Вярвам и знам, че неотъпканите пътеки носят много повече творческо щастие. А животът и времето с него - изчезват като секунда след секундата, неуспели да ни покажат и да ни научат да виждаме по-ясно, и дори, по-прозорливо. Работата на архитекта градостроител е изключително отговорна, знаем го всички и неясно, защо непрекъснато е в главата и устата ми. Ще я изплюя тази натрапчива и прилепчива мисъл, за да се освободя и да ми олекне.
Отговорна е, разбира се, особено пред бъдещето, защото то не е наше!

Не бях предубеден за резултата, който очаквах.
Убеждавах се, че проектът ще бъде създаден, въз основа на съвременните условия и цивилизационни изисквания, въз основа на глобалните интеграционни процеси, на влиянията и зависимостите им - толкова отчетливо видими днес. Дори, предложих решение, което да послужи за база.

Дали, да разгледаме представените проектни разработки и да преценим ползите от тях?
Дали, те сочат пътя на страната към нейното възходящо и устойчиво развитие, дали, могат да укрепят нейния потенциал или просто делят територията й на отделни административни единици от всякакъв характер и нива, за да напълнят гърлата на ненаситната ламя – администрацията, търсейки липсващото по пробитото дъно на държавната кесия.
Дали, националната концепция за пространствено развитие не е проектирана като обикновена площоразпределителна схема. Какъв е приноса й, с какво той съществено се различава от този на схемата за регионално развитие, още повече, че и бенефициентът е един и същ, и то - с непроменими изисквания. Направени ли са препоръки, посочени ли са пътищата, способите и методите за постигане на целите, как ще се отрази тяхната оптимална реализация, какви и колко са средствата и потенциала за тяхното осигуряване, откъде ще се придобият, ако икономиката на страната не ги притежава, какви са контактите и с кого са необходимите, в какви срокове и етапи ще се реализират, и най-важното - каква е и къде е целта, може ли тя да се постигне с предложените средства и способи, а накрая – кой ще носи отговорността, ако това не се случи?
Съществуват ли други решения, варианти или тези са избрани по чувство? Предполагам, че има, разбира се!
Питам се, обаче - защо никой, никъде не изказа своето професионално мнение за нея, никой не коментира постигнатото – дори, не я похвали! Тя потъна, преди още да я спуснат на вода!

Дали, и аз да не се откажа, за да не се ядосвам. Ще се откажа да проучвам проектните разработки, за да не променям предварителното си усещане за добри, но, очевидно - пропуснати възможности за успешна работа като ви предлагам вие да ги разгледате. В тях, всичко е свързано пряко с държавния бюджет, с всичко - което лети или се яде на тази територия.
И то, ни засяга! Би трябвало!
Изкажете своите професионални и човешки становища и разбирания, за да се чуят, а аз ще им се доверя. Какво е естеството на готовите вече проектни разработки ? Не смятате ли, че те са просто един научен труд и практическата им полза не е основната?

За да не съм голословен, ще си позволя да споделя разбиранията и принципите, които очаквах да залегнат в тях като екзистенциални, а вие ще прецените – дали, ги има и как са използвани.

Естествено, пространствената концепция за развитие на държавата, би трябвало, да се проектира по едни и същи принципи, и правила, но пренаредени по своята значимост, съобразени с времето и с обстоятелствата, сред които живеем като „териториалното разпределение” и йерархичното пространствено административно подреждане останат накрая, за да съберат в себе си цялото богатство и претенциите на предходните, и по-важните такива, при наличието на ясно поставени цели, и начините за постигането им, а не да се търси просто документиране на състоянието на икономиката и политиката на управлението й, въпреки, че то е база за тяхното бъдещо развитие.
И само толкова.
Неразумно и непрофесионално е съществуващото деление – на области и икономически региони. Тяхното уедрено обединение и подчинение трябва да е необходимо и задължително, защото ще показва зависимостите и взаимовлиянията на всички човешки дейности на територията на страната, европейския югоизток, европейската икономическа, политическа и културна обвързаност. От изключително значение би трябвало да са приоритетите на производствените, функционално–икономическите, транспортно-комуникационните и логистичните изисквания – стълбове и фундаменти при развитието на националното стопанство, и на икономиката днес.

И преди бях споменавал за значението, и влиянието на трите Нютонови закона на гравитацията, заедно с Общата теория на Относителността на Айнщайн, върху динамиката на човешкия живот и върху всичко, което е продукт на неговия разум и разсъдък - с особено ярко, и блестящо влияние, върху урбанизираните човешки творения, пръснати навсякъде по земната повърхност, доминиращи над незастроените и свободни земни територии, хвърлили мантията на своята власт над тях деспотично, но и с уважение. („ Градски ескизи” NN 8 и 19 ).
Взаимовлиянията и взаимозависимостите на всеки елемент, и на цялото, са подчинени на изводите им! Искаме или не – ние сме техни пленници и сме в тяхна зависимост! Това се отнася в пълна степен и за териториалните зависимости, и влияния на всяка отделна територия, на всяко урбанизирано място, независимо от големината или времето на раждането му.
Трябва да овладеем и използваме огромните им възможности, за да бъдем прецизни в преценките и решенията си.
Все някога, това трябва да се случи!
Изготвянето на обединена устройствената стратегия за развитието на страната, бе времето за този цивилизационен избор и отчитам притеснението си, че - отново сме пропуснали шанса да си вършим нещата вярно и точно, отговорно и иновативно. Дори, с крачки пред по-развитите от нас страни!
А, дали можем да се справяме с подобни по трудност задачи, дали, сме подготвени, дали, не я караме така, както си знаем, за което говорих?
А знаем ли?
Не ползваме ли, единствено, отдавна остарели, морално остарели, принципи и структурно-пространствени похвати?

След основните структуроопределящи и формиращи изискванията към всеки план или програма за развитие и принципите й следват останалите, които попълват общата картина на територията, нейните богатства и потенции като ще отбележа отново, че териториалните принципи трябва да остават най-накрая, заедно с възможностите им. Те ще поемат тежестите, ограниченията и бъдещето на всички, преди тях и чак тогава, биха могли да се създадат условия за териториално пространствено деление и градоустройствено степенуване, тъй като са техен очакван резултат.
Но, това е и ще бъде естествено следствие от упражнената сила на влияние и зависимости на и върху разглежданата територия, и елементите от нея, на абсолютният сбор от резултати от човешки дейности - с освидетелствани, документирани и проектирани контакти и влияния от творческия екип, съвестно и прецизно изведени, за да дадат, впоследствие, вярната картина и точните изводи в интерес на крайните положителни резултати, гледайки бъдещето на територията в глобален контекст.
Необходими са параметрите и структурите на оптималните производствени, икономически, функционални и логистични обвързвания, зависимости и пространствени мрежи, техният динамичен и вечно променящ се живот, легнали върху цялата територия на държавата и региона, и подчинени на съвременната политическа и икономическа карта на глобалния свят, както и на перспективите им. Защото всички са обвързани със суровини и с енергетика, с демография и с образование, с климат, и.... т.н.
С манипулацията на властта, дори и с бъдещето!
Необходими са, за да бъдат отложени и изразени с абстрактните изразни средства на професията.

Дали, се разбират от предложените проектни решения тези търсения - е изключително важно! Винаги са пренебрегвани, а понякога са и изоставяни, неразбирайки пространственото им и структурно значение? Игнорирани, поотделно или заедно, те компрометират силата, обхвата и нуждата от новопроектираната пространствена концепция и ще доведат до бързата й подмяна. Принципите при създаването й като цяло или на отделните й елементи са едни и същи – прости и рационални, ако се базират на тези всеобщи закони.

Националната концепция за пространственото развитие е програма за развитие на потенциала на страната и нейното площоразпределение,  не е съществено и важно, с хилядите си варианти на управление, както изявата на връзките и зависимостите на дейностите, които съставляват живота на нашето общество! Те са в помощ на тяхното оптимално управление и в негова полза!
Съществено е обвързването с перспективите за развитие на дейностите върху нейната територия, тяхното синхронизиране и хармонизиране така, че да носят приходи и печалби с принадена стойност!
Държавата и хората в работоспособна възраст трябва да са печеливши!  Собствеността не би трябвало да има съществено значение, защото тя, само ще ги управлява, подчинявайки им се!
Не е интересно, как ще се подредят областите и регионите, и останалите измислени административни атрибути, пълнещи ненаситните гърла на чиновниците.
Нямаме производства, но имаме работна ръка.
За съжаление, тя е неквалифицирана, при всичките й нива, но, пък европейските програми се борят успешно с този, самосъздаден от стопанството ни недостатък.
Нямаме ресурси!
Знаем, но и други страни страдат от това, а държавата трябва да започне да произвежда, за да съществува!
Без значение, какво и как!
Именно, пространствената концепция трябва да разреши това, заедно с етапите на реализацията.

Липсата на рецепти и предписани лечения означава, че целта не е достигната и ще е необходимо, отново да се положат усилия за нейното откриване, тъй като използваните досега пътища и средства са били, явно в някаква степен - грешни!

Нютоновите закони на гравитацията и Общите закони на Относителността владеят всяко земно съществуване, взаимно се влияят и зависят така, че всички структурни елементи, заедно с техните резултати, биха били предвидими, за да се използват при управлението на растежа на икономиката и страната.
Необходимо е да сравним потенциала на традиционния подход при проектирането – чиито резултати винаги са били, в някаква степен, имагинерни, неясни, неточни, неустойчиви, дори, непредвидими в зависимостите си - от една страна и иновативността, за която говоря, и настоявам от няколко години, при и с нейните рентгенови разрези през всяка, без изключение дейност, през целия й обхват с всички установени и бъдещи контакти, с постоянните наблюдения над промените! Днес живеем, най-малкото, в друга технологична среда, нямаща, почти нищо общо с тази – преди около 50 години и трябва да я ползваме рационално!!

Лошо ще е само, ако не се разбира това, което говоря и настоявам!
Пиша тези думи, без да критикувам.
Все още!
И за себе си търся решението, и пътя - този на разсъдъка, и разума. Съществува и вероятност - това предложение да се окаже принципно неправилно. Все пак, увереността ми е значително по-голяма, тъй като теориите, които предлагам да се използват от градоустройствената наука и практика, са известни и утвърдени.
Както е твърдял Нютон в „Принципите” си – законите му се отнасят за всичко във Вселената и за падащата ябълка на Земята. Описват и доказват влиянието, което оказва и изпитва всяко тяло под въздействието на друго, приложило своята гравитационна сила. При това положение, изглежда напълно разумно да предположим и приемем, че законите действат върху всичко около нас, следователно и върху урбанистичните структури от всякакво ниво, а те определят влиянието и зависимостите помежду им. За това, все пак, ще разсъждавам, колкото мога, без да претендирам за абсолютната правота, очевидно, търсейки я уверено и последователно, знаейки, че привличането е абсолютно!

Изпитам чувството, че територията на страната, в нейният устройствен контекст, е разгледана повече декларативно – само с възможностите, които притежава, без да се посочват пътищата за развитие, без способите, без ресурсите и следователно, и без резултатите, които се очакват.
Не е определено и нивото на пространственото й състояние.
Очевидно е, че авторите стъпват на познатото от хилядолетия класическо пространствено състояние на материалния свят, без да се ползват от научните постижения на човечеството, направени преди няколко столетия, преди едно, а и в наши дни - от Исак Нютон, Алберт Айнщайн, Великовски и Стивън Хокинг, а и от още много други.
Приетото пространство на националната концепция за развитие е съставено, само от основните му параметри, тъй като липсват, не по-малко важните, други елементи като време, маса и скорост, даващи и определящи дименсиите на всяко състояние на материята, и отношенията й, на зависимостите й, и на променящата се сила на гравитационното им влияние.
Няма го най-важното - времето, няма я масата и скоростта й.
Така се загубва възможността да се получат реалните, истинските параметри и зависимости на съществуващия материален свят, който се анализира и чието развитие се прогнозира за определения период време.
Накратко – направената „пространствена” концепция за развитие, дори, в концептуалното си състояние е непълна и недостатъчна, защото методът за анализ и проектиране е в пространствено несъответствие с пространствените нива на заобикалящия ни свят, за да отбележи посоките за развитие на страната! Би била полезна, ако покажеше – освен, какво се търси и как би могло да се постигне, а и за какво време, срещу какви материални и интелектуални усилия, и средства, с каква маса, в каква форма, при каква скорост ще се получи определен резултат върху определената територия!
Да покаже, освен целта, а и пътищата за постигането й.
С тази ниска и неперспективна пространствена урбанистична организация, би могло да се получи продукция, само - на същото икономическо и интелектуално ниво. Приблизително вярна или по-точно – малко вярна, а при това положение и непълноценна!
При друга, по-съвременна организация на основополагащите принципи и съставните урбанистични елементи, използвайки широко известните физични закони, вероятността да се получат значително по-верни резултати е напълно реална. Това би осигурило и самочувствие на авторите да споменават и използваната литература, без свян и притеснение.
мп / април-май-август-септември 2013 г.  .