„Що е Сливница?

Край ли е тя на онази голяма война, която сърби и българи водят, още от времето на Симеон, Самуил, Милутин, Дечански и Душан, на онази война, която водят две, във всичко различни раси, за владичество над Балканския полуостров, на онази война, която се е водила, най-напред с кърваво оръжие, после с книги, църква и пропаганда?

Сливница не е край. Тя е само едно, ненадейно военно интермецо в тази голяма война, която, ето, трае няколко века, и то е интермецо, за което, нито едната, нито другата страна е била достатъчно готова, да му даде решителна важност. Нашият последен удар с българите по право, не може да се нарече война, защото в истинската война, двете страни влагат всичките си сили и се бият дотогава, докато, в една голяма решителна битка, едната надвие другата, а в този нашият, никъде, не се дойде до решителна битка…

Какво е Сливница?
Нищо друго, освен кървава рекогнисцировка… Истинската война, истинската битка има тепърва да дойде…

Отворете историята на сърби и българи, и ще видите, че тези два народа, откогато се знае за тях, вечно са се борили за надмощие на Балканския полуостров. Симеон и Самуил владеят, не само български, но и сръбски земи. Милутин е господар и на българи, .. а, Душан с право се зове „цар на сърби, гърци и българи“.  

Балканският полуостров може да постигне своята политическа и икономическа независимост и своите осигурени граждански свободи, само, ако от Белград до Солун, и от Адриатическо до Черно море бъде една държава, Този резултат, неминуемо ще бъде постигнат. Въпросът е, дали тази единна държава ще бъде сръбска или българска, защото гърци, турци, албанци и куцовласи, в сравнение със сръбската и българската маса, са толкова малко, щото трета алтернатива, не може да има. За разрешаването на този въпрос са вложили всичките си сили, не само всички балкански народи, но и много велики сили. Интересите на тези велики сили са, така диаметрално противоположни, едни на други, че се парализират помежду си, така, щото неминуемата и решителна сръбско-българска война ще реши, чий ще бъде Балканският полуостров.“

/ стр. 88-89 / Борислав Примов, „Македония в историята на българския народ“ / 1943 г./
 мп / март 2018 г.