Мечтаем за бъдещето, а живеем непрекъснато в миналото! 
Несъзнателно и постоянно сме с него.
То е навсякъде в и извън нас.
Всичко е минало.
И ние, и хората наоколо, и средата, и града.
Сякаш, изтичаме в нищото! 
Но, не - живота ни, просто е естествена форма на отливане. Непрестанно отливаме от събраното, което сме получили или даром като живота, или сме се трудили и успели да постигнем,, да овладеем, дори като в следващия миг - го няма! И любовта, и приятелството, и богатството, и знанията, и здравето.
Защо ли, ако осъзнаваме това, продължаваме да се пънем, да се побеждаваме, да се убиваме, да се лъжем и надхитряме?
Очевидно, има и по-добри форми на съществуване!
 
Удивително същество е земният човек! След раждането, всичко човешко, за него се превръща в последователно минало, което постоянно остарява, превръщaйки се в минало.
Узрялата и изказаната мисъл – и тя отива там, нищо, че току-що ни е хрумнала! Изчезва, безвъзвратно в миналото и живота, .. след бомбата.
И храната!
И победата, и загубата, и звукът!
Миналото, за всеки, е различно, но ... съществува и общото за всички.
Скоростта на изливане е, също различна – една е за бавно развиващите се, друга – за бързащите. И степените на удоволствие са различни. Има такива – за глупавите и сетивните, отделни са за духовните, бързи са за богатите, бавни – за набожните.
Но, миналото си носим постоянно, особено видно - при старите хора. Да им се чуди човек, как може да живеят, толкова дълго, с една и съща, непрекъснато остаряваща материална органична субстанция?
Мисля, че тялото ни - не се използва оптимално и пълноценно. Губим го прекалено бързо, вместо, да използваме дълго притежанията си – за едни, богатството и лукса, за други, знанията и ума, за трети – свободата да се трудиш и твориш!
Всеки, добър или зъл, човек трябва да живее, поне няколко стотин години като ще се удължават, съобразно доброто, което е успял да даде безвъзмездно на другите!

И като че ли, друго решение, без минало  –  няма.
мп