Преди години Съюзът, в който членувам, ме награди със значка, златна. Тя е миниатюрно отличие, което носи на носителя й, признание за утвърдена проектантска работа. От випуска ми, по това време, нямаше друг, а днес -  не знам, може и да има.

Още, не бях я разгледал, когато Д. седна до мен и прошепна – абе, за какво ти е? И без това те знаят, що, не ми я дадеш?
Дадох му я, без да се замисля, защото беше прав. Нека, се фука - умен колега, при това с интелигентна външност, с премерено и пестеливо поведение, нищо, че малко ме интересуваше неговия стремеж за представителност. Не знаех, къде щеше да се носи с нея, пред кого щеше да се показва, но, сигурно е било, че той е знаел. А, аз и без това, нямаше на кого да я показвам или да се хваля, дори, пред децата ми - беше излишно. Никога, не съм харесвал знаците на признание, тъй като и днес ги смятам за смесване на творчеството с ежедневната политика, и с приспособимостта на „творците“ към нея. Властта, не би могла да оцени, чиято и да е творческа работа! Оценява принадлежността. Затова, отличията са за плужеците, те им се радват, гордеят се, дори. Още повече, че има, колкото щеш, такива -  и обикновени, и политически, и мъжки, и женски. Плужеци се раждат непрестанно, а през живота си, само се усъвършенстват.

Оттогава минаха години.
Наскоро Д. си отиде от тоя свят, защото, на всички от тая генерация, ни е дошло вече времето! Преди няколко месеца, колега ми припомни случката. Помолих друг наш състудент, близък на семейството на Д., да попита внимателно, дали, знаят – къде е този златен и много дребен символ. На него и без това, вече не му беше нужен, нямаше и пред кого да го показва там, горе, дето се надявам, че всеки храни почит към другия,  не заради отличията на властта, получени по време на земния му живот.
Не бях познал. Беше си отишъл с него, поставен на ревера на официалния му костюм! И този път животът се показа по-шарен, отколкото мислех - уникален, нечовешки интересен, парадоксален! Различен за всеки.

Сигурно, след столетия или хилядолетия, някои археолози ще я намерят и ще се чудят – какво ли символизира мъничката буква, с която почва редът на буквите ни.
мп