Любим и удивителен е празникът на буквите!
Няма друг като него и е без значение - дали, е национален празник! Ние го обичаме повече от всеки друг, още от деца, всички, без изключение. Обич изразяват и малоумните,  членовете и охраняващите ги, вечни институции – нали и те са били малки. Лошото е, че не са пораснали, нито поумнели.
До голяма степен обичта ни се изразява, заради отчуждението към измисляните и често променяни, други такива. Даваме любовта си и откровено пренебрегваме останалите, защото са нехармонични с непокорния дух на народа! Хармония липсва и в противоестествената им природа – празникът отдава почит на знанието и разума, а „политиците“ бягат далеч от тях.

Развълнуван наблюдавах многолюдното тържество, пространството, хората и децата, съпроводени от изказаните безсмислици, от политици и поети! Те, не са и не бяха на нивото на красотата на празника, а думите, че днес грее светлината на знанието и разума, ме принудиха да се съглася, че всички останали триста шейсет и четири дни тънят в мрак!

Преди години предложих проект, форма и начин на града, и временната му власт, да влязат в историята. Взаимно да се обезсмъртят! Да влязат там, където, не историята, а любовта и преклонението на хората към делата, ще са тези, които ще ги отличат от поредицата малоумни - като създадат Национален музей на буквите, а пред него Площад на културата!

Точно тук, в сакралното място на София и държавата!
Заедно с всички култури по света, които пишат, четат и говорят български или диалектите му - близо 350 милиона наши съвременници!
Вътре в пространството, изпълнено с ликуващи хора, край паметниците на Просветителите Св. св. Кирил и Методий, и Климент - в сърцето на града, освободено от автомобилно движение!
Непрекъснато повтарям проекта, правя го и днес. Надявам се, че все някой, някога, ще схване и разбере силата на излъчване на това свещено място, и пространството, събрало заедно музея на българските букви, просветата, знанието и културата, с интелигентността на доброто градоустройствено, функционално и пространствено решение!

Проектът демонстрира национални и индивидуални културни, и политически инвенции - за национално притежание на интелектуална собственост, за знание, за принадлежност, и неподправено самочувствие за висока култура, а, не за измислено, и крадено чуждо право, и чуждо достойнство!!

Питам се – има ли, кой да чуе или светът наоколо е, наистина, оглушал?!
Та, има ли двама, които се чуват? – се питам озадачен, знаейки, колко сме умни и талантливи, завистливи и безрасъдни!
мп