В професията нямах учители.
За жалост, нямаше, кой да ме учи, както това се получи с повече от колегите. Учех се от работата, на която се отдадох, изоставил всичко друго! Нямах и патерица, подобно на много от тях!
Някой ме буташе, непрекъснато участвах в конкурси, в конкурс, след конкурс. Предимно в градоустройствените, в които се чувствах, не само по-уверен, но и по-различен от останалите. Разбрах го, след време.
Още с първия, след това с втория – победих. Победих утвърдени градостроители, умни, по-умни и много по-опитни от мен, по-знаещи. Някой ме предизвикваше, тласкаше ме да се състезавам и да се вдълбочавам в това, което правех.
Не бе случайна и реакцията на един председател на жури – че в организацията, в която работех от вчера, най-сетне, са се научили да работят градоустройство, по-добро от работата на другите, творили с опита и знанията си, години наред –
Ей, вие от N, най-сетне се научихте да правите градоустройство! А, бях, току-що завършил университета, преди 3-4 месеца. Разбира се, след като разбра, че съм завършил вчера и нямам, нито стаж, ни опит, не се поколеба – отмени  първата премия като възложи нов конкурс, между три от утвърдените колектива, та, работата да я свърши, някой от тях, ползвайки и моето решение! Нищо, че, преди това, всички участници, добронамерено ме бяха поздравили.

Споделих темата и мислите си с приятел, и колега, а той потвърди необходимостта да се поучиш от някого в занаята.
Но, ти си се учил, каза, от непрекъснатата си работа и сравненията с направеното от другите, усъвършенствайки се.
И техническите съвети, на няколкото институционални нива, и те помагаха!
Нямахме спирка с колегите, дори, след разформироване на проектантските институции. Със самочувствие създадохме и първата частна награда „Форма“, която просъществува за кратко, по обясними причини.
Вероятно и моят дух като гения на Сократ, ми е казвал и напътствал, какво бива, и какво не бива, как да го направя, чрез работа, определения и знамения. Сигурно и вие, понякога чувствате, че някой ви помага и насочва, дори, ви държи ръката, правейки първите скици.

Спрях да работя, поради наложилите се политически обстоятелства, които безпричинно ме отстраниха. Помогна и тоталната корупция в администрацията, която победи, ограничи, и принизи проектирането, и творчеството за града!
Настъпи времето на мутантите.
Започнах да пиша за архитектурата и за устройството на града.
мп