„За Русия е по-добре България да е член на Близкия изток, отколкото на Западния свят.“
Не съм съгласен с разпространеното становище, въпреки, че доскоро и аз разсъждавах така. Ще се опитам да защитя позицията си като написаното няма и не би могло да има претенции за налагането й.

Оценявайки качествата и недостатъците на средата на съвременната цивилизация, си позволявам да споделя становище, което опазва идентичността и достойнството ни като народ, както и политическата самостоятелност на страната, обвързвайки съвременната руска държава с естествените форми на културна задлъжнялост и зависимост от нас!  
Писах, преди време, за специфичните особености на човешката благодарност и за естествения стремеж на всеки, който иска да забрави миналото си, след като измамно го промени,  да се превърне в неблагодарник като Русия!
И днес ситуацията във взаимоотношенията между двете страни от преди близо хилядолетие не е променена съществено. Тя не зависи, нито от прекомерното териториално разрастване на руската държава във времето, нито от нейните богатства или от последното й видимо икономическо изоставане, не се влияе от политическата форма на държавното й управление, нито от безброя други, по-малко съществени проблеми, тъй като става въпрос за манипулираната й памет!
Трябва да се заяви, че не съществува друга страна на света, на която Русия да е повече задължена, от България!
България и народът й продължават и ще са важна част от духа в материалното тяло на голямата държава!
Дори, тя да не иска това!

Съвременна Русия ни е задължена до гроб, защото ние сме я създали!
Формирали сме нейната държавност, изградили сме основите на царската власт и на градовете!
Знае се, че именникът на руските царе започва с имената на велики българи.  
Дали сме на народа й част от земята и езика си, на който да се разбира, религията и светците, на които да се моли, ритуалите и обичаите, и сме ги пуснали да живеят! Руският народ помни това, колкото и да е мачкан, и манипулиран през вековете!
Днешна Русия не може без нашето духовно съществуване!
Не би могла да съществува, дори и да не иска! Дори и да се мъчи, лукаво и нечистоплътно да ни замени, колкото и да постоянства в измислянето на някаква друга своя история, защото се стреми на всяка цена да продължи контактите си със свещената, с обетованата ни страна!!

Русия се нуждае от България, както въздухът и Слънцето са нужни на всяко живо същество, а не, както тоталитарната власт измамно бе изкривила съдържанието му!

Русия няма и не би могла да има приятели, защото тристагодишната й история е низ от завоевателни войни, които постепенно създават най-голямата по площ държава в света, която, все по-трудно се управлява!
Русия се надява, единствено, на нашето приятелство, но, без да прави разлика в отношенията си с другите страни и нас, и преиграва. Проблемът й е в машиналното повтаряне на присвоеното и заучено имперско поведение на превъзходство, без да разбира, че ни наранява, защото то, не би могло да превъзхожда духа на България!

Хилядолетие, откакто се е пръкнал руският етнос и почти трите столетия, откакто е станала реална държава Русия крои и изпълнява коварни, и измамни планове, незаконно отмъква,  краде и преиначава моменти от общата ни история! Защо постъпва така, е неясно, но, очевидно, действията й са обмислени и целенасочени!?
Непрекъснато се питам, за какво й е краденото - нали, нашето си е част, единствено, от нашия живот!? Отговорът е - за манипулация, историята винаги се манипулира с определени политически цели.

Логиката показва, че Русия не се стреми да ни завоюва. Преди години е било невъзможно, защото ние сме били по-големите и мощни, а те - току-що родени. Не се стреми и днес, но търси форми и начини, за да присвои и да припознае живота на нашия народ като неразделна част от своя! Отмъква икони, богатства и документи, но не заради хартията, нито заради написаното в тях или културната им стойност! Отмъква отношения, както прави влюбеният с дребните предмети на любовта си. 
Стреми се да се сдобие с това, което не е могла да получи от историята! 

Питам се, защо не проявява такова внимание към другите нейни, европейски и азиатски, васали или врагове, защо не краде история и култура - от сърби, румънци, молдовци или от кавказките народи. Вероятно, не иска или може би, няма какво да открадне - интересното и бленуваното е тук! От останалите търси земя и покорство, колкото може и колкото й позволяват, а към поляци и балтийци, към кавказци, азиатци и към десетки други, се държи надменно настръхнала! Но и те са настръхнали срещу нея.

От нас иска приятелство, иска да общува, защото знае, че  единствени я разбираме! Отношенията ни, обаче, отдавна са напълно изкривени и манипулирани – само и единствено в неин интерес, а такова, подобно приятелство не е възможно!
Като че ли е невъзможно да бъде изправена и кривата линия на тоталитарната власт, нито да се промени и възвърне тежестта на позицията на по-стария, на по-дълго и мъдро живелия, не би могла да натежи и над силата на политическия терор, установен чрез средствата, и усилията на специалните й институции, който подсигури завоевателната й политика, през близките столетия и години! Върши това, защото наложените политически методи и бленуваните цели забраниха съществуването на моралните и духовни задължения, а те, допълнително промениха и поведението й!

Кой дава право на Русия да се разпорежда с живота на народа ни, с чиято добронамерена помощ е станала държава?
Не е ли унизително за самата нея?
Мисля, че самозабравата е очевидна. Тя променя до неузнаваемост нейното поведение! Създава страх, не само в чуждите и нам народи, но и в нашия, предизвиква, дори, ненавист към действията си, без да се усеща, забравила миналото, забравила и доброто, което превърна народа й в народ и важна част от света! 
Русия не иска да знае, че ние се страхуваме от малоумието на любовта й, от подлостта и лукавството на политиците й, от стремежа й да се отърси, веднъж завинаги - от зависимостта на историята, от паметта за дарената култура и религия, от акта на добронамереността ни, опитвайки се, отново, като че ли, да се върне в примитивното състояние, в което е съществувала! Иска да се излекува от прилепчивата болест, обхванала, не само снагата, а и душата й! Иска да стане независима и свободна от тази интелектуална зависимост - все някога, накрая, отричайки историята си! Преиначавайки я!
Трябва, някой да каже на Русия, че е време да се спре и да се погледне!

Ние, също, трябва да се замислим, дали това е любов? Отговарям си, че изгарящата й няколкостотин годишна мъка ме притеснява, че е необходимо да се поправи и превъзпита, ако може и ако иска нашето приятелство!
В противен случай не може да ни тежи - пред очите ми са незнайните гробове на хилядите невинно избити, заради нейните наложени политически догми!
Унижава ме и присвояването на националните ни богатства, за столетие - притъпеното ни икономическо и технологично развитие,
боли ме за българската земя, подарена от нея на съседите ни,
а и за хилядите предатели, всмукани от измамната й политика.
Виждам резултатите от геноцида, наложен над по-малките й съставни етноси и народи от огромната държавна машина, който продължава да се вихри и днес, без да спира за миг! За съжаление, продължава и тъпата й манипулация, която се стреми да ни направи отстъпчиви, макар и с малко, в "любовния" интелектуален дует, при който единият е силно влюбен, а другият - изплашен и неотстъпчив.
Но, дали, зависимостта й от любовната история е напълно искрена, дали, е несъзнателна?! Естествена ли е като дишането, като заслепената човешка любовна мъка готова да убие, заради отказа от споделянето й! Може би, заради това манипулира и поддържа финансово българи, отговарящи на любовта й, които се борят срещу свободата и самостоятелността на своя народ!?

Вероятно, откъсването на България от убийствената й прегръдка, по-сигурно и по-бързо ще съсипе руската държава, губейки основата за душата си, отколкото атомните бомби, икономическите или политическите санкции!

За България присъединяването към западната политическа, икономическа и културна структура е рядък цивилизационен шанс, нашето най-разумно и важно съвременно политическо усилие, и надежда! Такова би било и за Русия, ако нейната власт успее да вникне в обречеността и болезнеността на отношенията й с България!
Искрено вярвам, че подобрението на нашето културно и икономическо състояние ще се отрази положително, и на остарялата й външна политика! Действително, днес ние сме малки по площ и политически безинтересни, но сме могъщи със своята история и безсмъртно културно влияние!
Огромна е трудността за огромната страна да преодолее зависимостта си и това, очевидно, се съзнава. Тази културна зависимост й пречи да се откаже и да забрави естественото влечение на духа, и културното съзидание, дори, да се отрече от него!
Не би и могла!
Затова не се променя, малка е и вероятността да се промени!

Отношенията са подобни на заложените от природата в човека, на дадените от майката на децата, близки до подарените от стария на младия! Необходимостта от тях е жизнено важно, екзистенциално за бъдещото й! Русия трябва да се промени и отново да придобие старите признателни етични норми на поведение! Твърде млада е, нали, притежава, едва триста годишна реална история, сред останалата - пълна с митове и легенди.
Отново ще повторя, за да не се забравя - руснаците говорят, пишат и творят на нашия език, молят се чрез него на приетите от нашия народ светии, мислят на нашия език, обиждат се с него като нас, обичат се и признават това, пак с нашите думи! Затова, е необходимо да се превъзпитат и подобно на нас - да преминат чрез поредното преображение в поредната си инкарнация.

От своя страна, ние задължително трябва да се държим премерено като достойни и добронамерени хора, направили и забравили дареното добро! Винаги ще сравнявам забележителната добронамереност на българите, отдали вярата и прогреса си на руси, украинци и белоруси -  с убийствения геноцид от страна на заобикалящите ни гърци и сърби. Удивителна, поразяваща е почтеността на това действие, вечно живо ще е и сравнението!

Днешната промяна, спрямо родените преди хилядолетие, е само цивилизационна! Може би, децата са порасли, може би, са попаднали в трудните дни на пубертета и юношеството. Може би, липсата на достойнство у родителите дава лош пример на подчинение и нечовешко унижение, които не възпитават, а позволяват на децата да мислят и действат неетично и безнравствено, но, за да има ред и хармония, природата, подкрепяна от обществото, управлява всяко живо същество и рано или късно ги установява!

България и народът й са единствените, които биха могли да помогнат на Русия, ако иска да възвърне и моралното си лице, да смекчат злото, което я е обладало, защото не съществува друг народ и друга държава на света с такова значение за нея! В съвременната история има и други примери на подобно добронамерено родство, и културна зависимост, без някой незаслужено да се стреми да присвоява правата на откривателя.

Ние нямаме интерес от ситуацията на неравнопоставеност и съвременна Русия трябва да го разбере, и приеме, за да могат отношенията ни да се развиват нормално и с взаимно уважение! Интересът ни трябва да е - към постоянен и коректен съюз с технологично развитите европейски страни, а не към сервилно протакане и прекратяване на живата, все още, политическа ангажираност и „любовна“ зависимост от „вечната ни дружба“! Това, вярвам, се схваща от всички руси, колкото и да е промито съзнанието им.

Можем да им помогнем, стига да не е късно, защото болшевизмът не прощава никому! Промяната е необходима и за Европа, и за света!

Как ще се реализира Преображението, как и кога ще се осъществи метаморфозата не знам. Възможно е да претърпи и фиаско, което няма да е изненада.  Руснаците трябва да осъзнаят изолацията, в която изпадат без нас и сами да се опитат да се отърсят от злото, да поискат помощ, след като измолят прошка!
Ще тръгнем, само, ако народът им я даде!

Истината е различна, тъй като всеки притежава своя. Моята е плод на разсъждения. Изказвам я, за да я чуе всеки, който чува. Необходимо е да се обсъди и от обладания от страх, тъй като неговата истина е подчинена не на разума, а на тялото.
мп