И аз обичам творческите успехи, привличат ме победите на ума!
Другите са неясни и безинтересни.
Изпитвам удоволствие и от победите на българските творци, и изпълнители, без тия, на лакеите на временната власт, защото, не са творци, а обикновени лакеи, колкото и да се крият зад другите си маски. Такова е и творчеството им – посредствено, лекьосано с политика!
Може би, заради привличането, животът ме е бутал да участвам в професионалните конкурси, в които, не винаги печелех, но, помня победите.
*
Преди години, българска строителна фирма купи ноу-хау от Норвегия.
Внесе и оборудва инсталация, осигуряваща прогресивни възможности за жилищно строителство, различно от наложеното панелно, в социалистическата икономика.
Поканиха няколко проектантски екипа да предложат своите решения за България, а, архитекти, представители на норвежката фирма - неангажирани, журираха!
И днес си спомням удоволствието, което изпитахме, след като ни обявиха за победители! Беше приятно и истинско, а получихме, и още работа!

Какво стана със завода, не знам. Приватизацията го погълна.
Дано, е „оживял“ и да работи, дано, е преживял хаоса в съвремието ни, подобно на ентропията, която като физична величина, носи белезите и мярката за безпорядък на термодинамичните системи, но, винаги съществува.
*
В разума на човека има три пътя ::
Пътят на размишленията – това е най-благородният,
Пътят на подражанието – това е най-лекият,
Пътят на личния опит – това е най-трудният.    Конфуций

В живота на народите има много и различни форми за оживяване и продължаването му. Всеки избира своите или са му наложени.
мп