Салвадор Дали

Никой, не се нае да ни осветли за гениалността на творческия замисъл, за висотата на изработката на т.н. бронзова къща. Всеки се дърпа, сякаш е нещо мръсно, нечестиво, цапащо и вонящо! Да, ама го сложиха в центъра на разнебитения град!

Ще попитам, отново, защото незнанието, не ми дава мира. Какво символизира „архитектурата“ й? Умишлено, не я изписвам с главна буква, както би трябвало да постъпя, заради единствеността й, но и заради претенциите.
*
Може би, подобрява немощното и безизразно планово, пространствено и функционално състояние на централната част на града, на столицата или на урбанизираната среда, изобщо? Вероятно го осмисля естетически?
Не знам.
Чудя се, дали, вие знаете?
За да не зная и да не разбирам, най-вероятно, е виновно, твърде ниското ми интелектуалното ниво, а, обяснението, сигурно е близо, много близо до ума, ... но се мъча, мъча и не само аз.
Може би!
*
Сетих се!
Решението е близко до ума на безсребърната софийска общинска администрация, защото, само, тя е разбрала, приела и позволила изграждането на авторската работа, и така - се е превърнала в съавтор! Разбрах – краставите магарета се намират през девет баира, чак на десетия!
Надявах се, поне, на някакво политическо послание, колкото и кухо да е, и то!
*
Ниско, много ниско!
Слабо, много слабо!
Бледо, невзрачно, наистина кухо.
Разбрах и аз, разбраха и гражданите - разумът бе изчезнал от главите на повечето от общинските съветници. Не, че не знаехме това и преди.
*
Е, когато няма, нито разум, нито творчество, поне, да имаше келепир! Убеден съм, че и двете страни, по договора, разбират от това.
И ако, и той, не свърши работа, имали са, и друг вариант - можело е да се договорят „обектът“ да се изработи от значително по-благороден материал. Тогава етническата навалица от зрители, от търсачи на злато и клакьори, щеше да е много по-разнообразна, километрично дълга, дори - подобна на някоя от опашките, преди години, и невиждана  като тези за акъл, днес!
Ще ме попитате, къде са тия, нали?  Та и вие, заедно със съветниците да отидете, и по наш обичай да се награбите, без да оставяте, и грам за следващите безмозъчни -  но, не мога да ви кажа. И аз ги търся.
Оня ден, една жена, на пазара, спомена, че в центъра, в някакъв безистен  - са започнали да продават на едро, пак скришом и пак за избрани!
мп