Прочетен: 368 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2018 17:04
Многообразие на видовете
Преображение 9
Бащите на експеримента бяха програмирали клонинга.
Бяха вложили повече покорство и поради това резултатите бяха окуражаващи. Някои от клонираните достигнаха високи върхове и постове в институциите на държавицата им.
Нямаха, обаче, читави поети и писатели, художници и аниматори! Поети, които да украсят със словото си, действията и резултатите, а художниците да ги нарисуват! Нямаше и лозунги, характерни за времето на предишните поколения-клонинги.
Нямаше манифестации, липсваше всенародното „веселие“, изчезна и радостта по лицата на децата с ярките червени връзки.
Изчезнаха и столетниците, защото и продължителността на живота при дребните твари и особено, видно при мушиците, бе чувствително ограничена. Просто, беше закодирана в рамките на едно човешко денонощие или до случайността, когато някой ги смачка, отрови, или залови, за да препарира.
Но като ги погледнеше човек, макар и клонирани от буболечки в хора, буболечките и мушиците, си оставаха, пак такива, пак същите - мънички и незабележими, непотребни, не творящи и непродуктивни, безполезни, но многобройни! Понякога дразнещи, но, никога – безобидни! Сякаш, се бяха родили в друг свят, сякаш, непрекъснато изникваха от друг по-жив паралелен свят!
Нещата се промениха, когато буболечките и мушиците си повярваха.
Заграбиха всичко от бившите хора, издърпаха, дори, залъка от устата на малкото останали живи възрастни – безполезни за клониране. Изоставиха ги сами - и тях, и току-що клонираните „деца“. Съчиниха и новите си биографии – на герои, на самоотвержени борци, подобни на някои от умните и разумните!
Останалите – невидими, се включиха в безкрайните редици на ненаситните.
Всеки намери мястото си!
Приготвиха се за световна колонизация!
Промени се и градският пейзаж, стана интересен. Картината на града и без това си беше шарена, но сега се превърна в парадоксална, защото всичко се преценяваше от ниските нива на убежната точка, погледа и мащаба на дребната буболечка! Градът се промени от ограничения „птичи“ поглед на еднодневката, виждаща всичко в кацата, пълна с шуптящо вино, шарена по дух и по поведение, по език и религия, и съобразена с новия дребен мащаб на, току-що, клонираните нови обитатели.
А те, бяха горди! За пръв път, някой ги ползваше!
Оядоха се, загладиха косъм, напериха се като млади петлета и започнаха да раздават ум, независимо, че бащите на експеримента, бяха изключили това притежание.
мп
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 361 НЕ свързани мисли ...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 432 Простотия