Буболечките продължават да търсят водачите си.
Търсят, но, все не успяват да намерят подходящата.
Едната философстваше, другата също, но си повярва, че е безсмъртна и велика, дори. Очакваше да й издигнат паметник, приживе. Третата, бързо приватизира общото в полза на ордата. Следващата, пък се обиждаше, че буболечките и мушиците не й вярват, и ги молеше за това, но ордата не се поддаде, защото беше разбрала правотата си. Имаше и такива, сред претендентите за всеобщата любов на буболечките и еднодневките, които си бяха откровени актьори от службите. Сред тях имаше и добри, и слаби, вещи и неграмотни политици, опитни архитекти и аджамии, борещи се за любов и слава. Всички бяха уверени, че властта над буболечките носи права, непрекъснато лапане и скрито богатство! Бореха се за него, въпреки, че знаеха и за краткото си съществуване!

Откривателите, също търсеха, без да бързат, както преди, защото бяха спокойни  -  знаеха, че която мушица или буболечка да предложат за главатар, народът на членестоногите ще я подкрепи. Всички бяха с промити възприятия и полиран мозък. Търсеха и се надяваха на сполука. Не забравяха и използваните. Не забравяха никого!  Камо ли тези, влезли веднъж в схемите им. Дори, ако ги изоставяха или предаваха!
Но, какво говоря!?
Предатели нямаше, тъй като, такава морална категория при клонингите, не съществуваше.  Всички, до една, бяха клонирани в обикновени „човешки“ същества, измамно приличащи на хора … и толкоз! Само! Дори, една преуспяла хлебарка, отдала много сили за мускули, бе споделила, че която и да изберат начело – тя, винаги ще е или ще й бъде приятелка! Има си хас, да не бъде! Няма да се сприятели с някоя учена глава, я! Още повече, че себеподобните се разбираха с жестове, хващания при ръкуване, със звуци, близки на тези, които издават цъкащите бушмени. Ирония, нали, каква ирония?!

Питам се, защо буболечките и менторите им, не си направиха свой нов свят, отделен и различен от човешкия, защо, така сляпо го копираха?! Защо използваха неговите, все още, несъвършени структури и системи? Като че ли, остава само, да наподобят и размножителната му дейност! Чак тогава, в Космоса и на Земята ще избухне гръмовен смях, който ще се чуе навред! Ще се повтори ситуацията при сътворението на света, а последствията ще са катастрофални!

Инсектите, обаче, отново ще оживеят, защото щяха и те, да се включат в неистовия космически смях - щяха да се надсмиват на себе си! Е и, какво от това – нали, щяха да са живи и готови за още нови, и подобни подвизи. Усилията щяха да са колосални, не като тези днес, защото играта, до сега, не изискваше разсъдък от тях -  беше в ръцете и ума на откривателите на клонирането, и на експериментаторите.
мп