Дали, знаеш, че с непочтеното си поведение, рушиш устоите на държавността и обединението на обществото? Едва ли.

Дали, схващаш, за какво говоря? Не вярвам!

С тези действия, не допринасяш, с нищо, нито за своето, нито за развитието на града и държавата! Ще повторя думите на писателя –

„Преди ме беше срам, пише Владимир Свинтила, че съм българин, днес ме е гнус!“

Няма да те питам, кой си? Не искам и да знам, какъв си – действията ти те характеризират. Ще те питам, само едно - кажи ми, как сърце ти даде да оскверниш паметника на светеца!? Не ти ли изсъхна ръката?

Ти предаде повторно този, който се е борил и срещу твоето робско съществуване!

Изненадващо е, вероятно и за теб, че не търсиш свободата, не искаш да си свободен! Искаш, отново и отново, непрекъснато, да си роб! И за да осъществиш желанието си, се превръщаш в предател!

Кой те превърна в червей, кой те превърна в предател, защо, срещу какво и колко?

Може би, не харесваш Левски, борбата и неговото безсмъртие?!

Може би, не е достоен пример за теб или не разбираш неговата святост?!

Може би, не разбираш, защото в теб кипи злото, защото то те е променило от човек в  червей!

Ще ми отговориш, че светът е жесток, а ти си му намерил цаката, за да живееш по-добре. Но, питам те, отново – добре ли е да си червей, добре ли е да си плужек, да си гнусна миризлива буболечка, от която всички се пазят и странят?!

Как можа да оцапаш паметника? Та, ти оцапа града и името му! Предаде го, отново, на същите, на които преди столетие и половина го предадоха първите предатели! Пак за трийсет сребърника!

Как гледаш съгражданите си, след като оцапа и техните лица? За всеобщ срам!

Трябва да знаеш, че пред светлия му образ, няма партии, няма различия. Пред този символ, само се коленичи! Дори и ти – недостойният! За съжаление злото на манипулацията и психичната измама отрови живота на поколения българи.

Ти си от последното!

*

Всеки народ има правото да се защитава! Свещено право!

Всеки народ е длъжен да се защитава, дори, от непочтената власт!

Всеки народ трябва да се управлява сам!

Но, изглежда, колониалното робство е, все още, живо! Дори, тия, които крещят и викат най-силно, в подкрепа на демокрацията и независимостта като повечето западни страни от Европейския Съюз, лицемерно продължават да усвояват привилегиите му, независимо, че принадлежат към развитите „демокрации“!