Прочетен: 417 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2018 07:02
В парка 2
Днес, в парка по обед, беше безлюдно. Кълвящите гълъби бяха повече от хората.
По пустата алея се приближаваше, накуцвайки, мъж – видимо на моята възраст.
Здравейте, колега – изненадващо ме поздрави.
Не го познавах, но отговорих вежливо.
Вие сте архитектът с добермана, нали?
Да – имате добра памет, но това беше преди двайсет и пет, трийсет години.
Работите ли, още?
Не, отговорих озадачен, бил съм работил за предишната власт – смутолевих, но, откъде се познаваме?
От тук, от парка.
Е, това не можеше да е вярно, защото разхождах кучето, задължително в другия парк, край плувния басейн, където хората бяха значително по-малко. Плюс това, ние го открихме, когато беше кутре, след като от там разкараха поделението и склада на „Топливо“.
Не е възможно - нали, всички сме работили за нея. Не властта, а некадърниците са ви прогонили!
Разделихме се, а аз продължих да мисля за тази продължителност на човешката памет, за приятелството между мен и красивия, и добър доберман - шампионът, който почина преди двайсет и две години, точно на рождения си ден, както беше отбелязано в паспорта му. Мислих и продължавам да мисля, и за некадърниците.
мп