В този ескиз ще изразя моите разбирания за предисторическата епоха в аспекта на интересите на българския етнос и неговата етническа територия.
Защо ме занимава, толкова отдалечена и неясна, за някои професионални историци, археолози и лингвисти, тема, а и прекалено елементарна с трудността си при сдобиването й за любители на историята като мен, аматьори – в необразования смисъл на понятията знание и форми на достигането му.
Оставям настрана интелектуалното ниво на всеки отделен човек, тъй като, то е безгранична съвкупност от много елементи, които тайно и полека за няколко десетилетия формират всеки от нас. Когато си натрупал наученото и си го подредил, и систематизирал – естествено е, да очакваш, че то ще те води към истинската същност на вътъците от огромната, и шарена черга на човешките проблеми, които ни съпътстват, през твърде краткия земен живот, след постигането на тежкото изкачване. Трудно се върви нагоре към върховете на знанието, още по-трудно е достигането и хармонизирането му с независимото, от нищо и никого, най-свободното богатство на човека – въображението! То и знанията възпитават логичното мислене, и разума. Заедно се борят и побеждават, сами или угоднически служат някому, вредейки, обикновено, на много други.

Предполагаемият Потоп, преди хиляди години, е само една от сполетелите Земята, през този предълъг период, катастрофи. Към общата картина се наслагват, една след друга вулканични изригвания и удари от космически неуправляеми тела, бавната климатична промяна, промяната на оста на въртене, постепенното размразяване, покачването на нивата на водните басейни, появата на припек, за по-продължително време, на територии, не виждали, до скоро, слънчеви лъчи и пак … отново, и отново, пак същите катаклизми, един след друг, тотално поразяващи и оставящи трайни последствия върху земната кора, вода и хора.
Казах размразяване, а то, колкото и да е бавно, пълни коритата на реките, и покачва нивата на затворените басейни, получаващи, ден след ден, огромните количества вода, и носещи очебийна опасност, за живеещите край бреговете им. Високите брегове пречат на пагубната им сила - там, където ги има, но равнините и поречията на вливащите се в тях реки, я поемат.

Разбрали угрозата хора бягат навътре и на високо - към сушата, за да се спасят. Някои продължават, търсейки други подобни, по-спокойни територии, за да се заселят, пренасяйки всичко свое – и храна, и форми на препитание, и познания, и надежди, бит и богове. Пренасят и разнасят навред, след принудителното си мигриране, и своята култура, фолклор, песни, и танци. Суеверията - също, заедно с естественото им желанието за просъществуване.

Гостоприемното езеро било затворено от земите на Балканите, Мала Азия и Кавказ. Събирало сладките води на няколко пълноводни реки, носещи водите си от севера и северозапада на европейския континент, от земите на разтопяващите се снегове и вечни ледове. От там, откъдето Слънцето бягало хиляди години, преди това. Където, освен, студ и лед, не е имало, нищо друго, нищо живо!
Водите се трупали незабележимо в началото, но, след години, започнали да нарастват главоломно и неудържимо като страховито изяждали бреговете, поглъщали и селищата край тях, а по целия им контур, не останал жив човек. Хората, постепенно, загубили достъпа до сладката вода и препитанията си.
Пълноводните води скъсили дължината на реките, устията им се прибрали навътре към сушата, все по-навътре и по-навътре, докато контурите на близките, едно до друго, сладководни езера, не се събрали в една огромна водна територия от няколко, и днес, все още, съществуващи европейски морета – Черно, Азовско и Каспийско. Нивото на огромното езеро растяло ежегодно, достигайки стотици метри над предишното.
Очаквано, водата преляла през следващата бариера, а скъсването й откъснало Европа от Азия, с малко, но завинаги. Силата й създала нови малки морета, чиито води овладели плодородните земи на южните Балкани, откъснали парчета от земята на континента и създали безброй малки острови и островчета, обитавани от новите си, стари жители, променяйки живота им, напълно. Предишната огромна сухоземна връзка изчезнала на дъното на новото, също затворено - по-голямо Средиземно море. Формирана била средата на цивилизования свят, за сметка на разпръсната по границите му, култура на древния тракийски етнос – най-многолюдния, според Херодот.

Сякаш, Създателят преценил безгрижието на бялото човечество като лошо и го натоварил с нови премеждия. Накарал го да даде своето, за което хилядолетия се трудил, за да го получат - и другите. А те,  идвали и от юг, и от изток  – търсещи, именно, нея - подкрепата. Нужна им била, тъй като, отивали към свободните и неколонизирани от предишните хора земи на запад, и север. Разпоредил се, за да има равновесие, сред поданиците му - долу, на Земята.
Освен, че ги разпръснал, дал и на другите всичко, което били постигнали – на умните знания, на трудолюбивите – технологии, металознанието и метало-обработката, оръжията за бой, и лов, сечивата за земеделие, знанията за корабостроене, дал им, и умението да разбират звездите, и годишния календар, по който почитали боговете, и успокоявали надеждите си, за края на чудовищните катаклизми.

Но, не всичко му харесало. Изглежда умните скрили нещо от нуждаещите се.
Затова им изпратил друго, следващо изпитание.
Изригнал вулкан, който създал приказния остров Тира.
Появили се и други острови в средата на средата на Средиземното море, а черни облаци надвиснали над плодородната земя, толкова черни,  гъсти и отровни, че слънчевите лъчи забравили пътя към нея. Настанал ад за живите!
Белите хора от огромното племе на траките измирали като пилци.
Някои бягали на юг към мътните води на придошлия Нил, други – на изток, близо до високите планини, а трети стигнали до Двуречието. Малкото останали създали своето ново културно ядро, на запад - върху продълговатия остров Крит и се скрили в пещерите му като внимателно отвързвали конеца от кълбото, за да могат да се върнат по-късно на светло, сред сините, леко солените води на промененото Средиземно море. Други тръгнали по северните му брегове или лесно прекосявали водите на новите морета, тъй като брега отсреща бил близо, чували се и овациите на първите заселници, които ги подканяли да бъдат по-решителни. Завоювали ги, очаровани от красотата и от приказния им климат. Превърнали се в царете на човешкия свят.

Някъде имало и други, но те били, твърде много, изостанали във всичко. Говорили, по между си, ръкомахайки или издавайки звуци, имитиращи животните и птиците. Нямали, дори, приказки и легенди, да не говорим за писменост, не знаели, как се строи подслон и живеели под небето, неуки, и търпящи, но с времето знанието, и културата на различните племена на тракийския етнос им отворили очите за света, опитомили ги.
Очовечили ги!

С времето северните брегове на голямото сладководно езеро / Черно море / се отдръпнали и оставили плодородните земи на хората, за да хранят и тях, и дивия свят. Тези, по западните му брегове продължили да се изхранват и от богатствата на езерото. Водите постепенно променили състава си, заради теченията, идващи от юг, разминавайки се през новата тясна водна връзка, между Балканите и Мала Азия / Босфора /. Сменила се и привнесената, и отнесената от тях флора, и фауна. Променил се климатът.

Траките запели многогласните си песни, изпълнени с неравноделните си тактове от живота на природата, носеща им повече добро, и по-малко лошо.
Създали си цяла армия от богове и богини, от нереиди и титани, избрали си богове на водната стихия, и на подземното царство, където изпращали умрелите си, не забравили, и човешката красота като я дали на красивите, и умните богини, и богове. Уредили живота си и започнали да философстват.
Тогава и техният бог разбрал, че ги е изпуснал от контрола си, и им изпратил нови премеждия. Завъртял кръговрата на живота на първите бели хора, за да могат всички други, да се учат от тях.
Новодошлите, обаче, донесли недоразвитите си сетива и недостатъци. Крадели, защото не били научени на труд, били мързеливи, лъжели за всичко, защото били неразумни и незнаещи. Родило се разслоението между хората, между знаещите и можещите, трудолюбивите и достойните, и другите, при които тези човешки качества липсвали.Те им липсват и днес, но истината може да ги направи свободни!  
мп