На Малчо, който порасна с още една година и ме задмина с височината си, пожелавам  да ме задмине във всичко!

 

Невъобразимо и необхватно е разнообразието на човешкото ежедневие. Едновременно, в него участва всичко живо - млади и стари, глупави и мъдри, достойни и лакеи, родолюбци и предатели, честни и лъжливи, работливи и лентяи, четящи и непознаващи писаното, случайни претенденти и избрани, обикновени и политици, бели, чернооки, грозни и красиви, смешни и сериозни, амбициозни и безхаберни, и какви ли, още не – обобщени от ежедневието на политическата лъжа!
Градът ги събира и си играе с тях.
И както си играе, се сдобива с техния образ, заприличва на всеки!
Многообразието и неговата променливост са най-упоритите му, и трайни характеристики, а когато се добавят светлината на слънчевите лъчи, и мрака на космическата тъмнината към образа, и поведението му, се разбира, какво невероятно богатство крие, всеки един. През това богатство пробягваме живпта си - всеки с избраната скорост и с нагласата да живеем с него, предавайки му, дори, да не иска, своята идентичност.
Не само, творците предизвикват метаморфозите му, не само те! Всеки  индивидуално и всички заедно, защото човекът по природа е творец!
*
Родил съм се и живях в уникално време – малко преди средата на миналото 20-то столетие, преживявайки политическите му метаморфози,
рязко изчезналата нужда от доброта, липсата на ценности, на култура и разум, на трудолюбие, и целенасоченост,
на силом наложена, над живота, политическа диктатура,
на възприемане на отдавна отхвърлени норми и недостатъци, които човечеството хилядолетия се стреми да премахне от бита на ежедневието, и съзнанието си,
на появата на много, но малко усъвършенствали се, човешки индивиди,
на непонятен бит и отношения, на изчезнала, сякаш изведнъж, градска култура, до липсата, изобщо, на такава,
на омагьосващото и всеобхватно обществено изоставане, на измислени ценности, и взаимоотношения, до тотално общо обедняване!
През годините, след войната - човечеството се опита да си наложи пътя към доброто, към по-красивото и хармоничното в живота. Хората се обръщаха, един към друг, с другарю, но обръщението беше изкуствено, защото се ползваше пълноценно от малцина. И децата, задължително, носиха видимите белези на принадлежността си към политическата доктрина. Колко успя възпитанието, е друг въпрос, но животът беше такъв, сбъркан!
*
Паралелно съществуваха два чужди, един към друг, свята.
Не воюваха помежду си, но се състезаваха, кой е по-силен и по-умен! Парадоксален свят, сякаш на Земята бяха кацнали различни хора, от различни планети, не дишащи въздух с кислород, не ядящи и не спящи!
Смешен свят и много смешни хора, а това разбрах, след като остарях!
*
Тогава, далеко от нас, се беше родила и новата суинг мода в музиката, и облеклото, която милиционерите забраниха, а за неизпълнение на заповедта вкарваха в затвори и лагери, от които човек излизаше или повреден, или просто, оставаше там, завинаги! Появиха се джаз певци и певици, както и музикални банди, които разпространиха чрез, току-що, създадената музикална индустрия, песните и душата на етносите, и расите по света, появиха се творците - кумири на тази култура.
Родиха се движенията на привържениците за социална свобода, със специфичните им прояви, които избуяха в изявата и жаждата, на милиони от тях, за истинска политическа, и социална свобода. Беше в края на шестдесетте, когато бяха жестоко потушени и унищожени, въпреки, че след тях, животът ни стана друг.
Промениха се и формите на управление на обществото, но малцинството продължи да управлява, манипулира, и направлява мнозинството, независимо, от наложилата се демокрация. Създадоха се нови политически формации, които, по нищо, не приличаха на родените, преди столетие, подобни форми и които придобиха същността, и съдържанието на конкуриращите се две икономически структури.
Появи се и новото кино - телевизията, което можеше да се гледа, едновременно, от милиони. Човечеството се опита да полети в космоса и успя - стъпи на Луната, дори! Създаде и оръжия, уж, за защита, които можеха да прелетят хиляди километри, за да унищожат „противника“, навсякъде, заличавайки наоколо всичко живо. Нищо, че то се стремаше да се усъвършенства при лечението и продължаването на човешкия живот!
*
Светът се промени и от аналогов стана дигитален!
Човекът се превърна от разумно двукрако същество в ненаситната многоглава ламя, от приказките! Забрави паметта си, нейде из чукарите на планините или сред равнините и полята, започна да ръси земята с химикали, за да му ражда, повече, и повече, обладан от ненаситността си, която го победи.
Жителите на Земята станаха милиарди.   
Промени се и скоростта на развитие на света, а този белег отличи времето, през което живях, от всичко друго, преживяно!
Всичко се промени, заедно с хората, които престанаха да пишат и четат, защото, не им оставаше време, защото, и то беше изгълтано от Ламята на тяхната алчност. Децата забравиха игрите си навън и остаряха без време, по-бързо, и от скоростта, с която уж, ги образоваха.
Цикличността на живота продължи да го променя, променяше и хората, независимо, непрекъснатите взаимни нападки, и заплахи от ядрена война, но те заживяха в очакване на появата, сред тях, и на други биологични, все още - твърде несъвършени, форми на живот. Тогава чак, бедните на ум и знания победиха окончателно света на разума, и творчеството!
А това, безспорно, беше смущаващо, дори, изключително притеснително за бъдещето му!
мп