Възможно ли е, живата социалистическа догма да се ретрансформира и отново, да се трансформира в капиталистическа? Възможно ли е, светът на труда и двигателната сила, отново, да заеме мястото, което естествено му се полага - в средата на непрекъснатата и безмилостна конкуренция! Дали, политическата доктрина би могла, отново, да се сгуши в пазвите на рождената си майка? Опити за това наблюдаваме, вече близо четири десетилетия, но, бяха и са, все неуспешни!

Отдавна разсъждавам върху възможностите на евентуалното преображение. Как биха се променили обществените отношения, как ще трябва да се променят производствените или политическите, моралните и интелектуалните, културните, или технологичниите им параметри?

Струва ми се, че промяна е невъзможна, по-невъзможно вероятна от промяната, която се опитаха да реализират специалните служби, под вещото ръководство на бившите партийни структури, у нас, през изминалите четири десетилетия! Те не успяха, въпреки старанието си, да променят нищо, абсолютно нищо, съществено!

Не успяха да намерят, нито нов вид работна сила, нито нова експлоататорска класа – само, смениха изпълнителите, а формите и същността им, останаха същите. Не се промени, дори, характера им - на едните да експлоатират другите, дори, да ги притежават, както е било при предишни, но, незабравени социално-икономически обществени отношения.

За преобразяване, не може и да се говори, нито да се мисли, камо ли, наивно да се предполага! За тези цели са необходими, не много, но усъвършенствани човешки качества, каквито изпълнителите на догмата, не притежаваха, нито, някога ще притежават. А, заради липсата, пропадна и реализацията й!

Промяна, истинска промяна би могла да се осъществи, само, ако се промени съдържанието на политическата пиеса, както и тежестта на положителните качества над отрицателните на актьорите, и нивата на културната, иновативната, и интелектуална среда на обществото. Иначе, от какъв зор трябваше да се имитира, след като, целта е била, само – опазване на властта, на същата власт, но, без еманципация от преживените морални, битови и творчески, икономически и интелектуални неуспехи, пропадания и премеждия, довели обществото до днешното му незавидно, и брутално състояние на разслоение! И тъй като, изпълнителите й не знаят, вероятно, ще продължим да тъпчем на едно място, докато - другите летят високо и надалеко.
мп