Знаменателно е сравнението между умния и можещ творец, и хамелеоните, защитаващи тъпотата на политическата си лакейщина.

Всяко поколение ги притежава и носи. Във всяко съществува борба, която оформя образа на обществото граждани, живели по едно и също време, при едни и същи политически условия. Някои частично отричат постигнатото от поколенията преди тях и го надстрояват, а други го забраняват.

Борбата демонстрира своето съществуване като едните търсят истинските свободни форми на живот, а другите – легалния път на приспособяване! Първите се стремят към новото, неоткритото и свободното от рамките, които поставят пазителите на тъмното, тъпото, и ограниченото. Творците търсят изява с творчеството си, закостенелите – с имитацията и интелектуалната кражба.

Наскоро чух, че преди години, някакви, току-що, прохождащи в занаята архитекти, изпълнили свое блестящо творческо хрумване – да раздават и разливат боза по пешеходната „Витоша“, присмивайки се на реализираната авторска проектантска немощ. Нарекли и професионалното си обединение по подобие на името, на създадена вече, популярна група художници, изгряла като метеор и изчезнала, макар и временно, от културния живот, заради политическия хоризонт, чиито правила тогава си позволила, кротко – чрез творчеството си, да оспори!  

Разбира се, кражбата е израз на непочтеност, а те направиха точно това, както с името, така и с алегорията с бозата, на която, чистосърдечно, бях сравнил, високото ниво на творческото архитектурно постижение при пространственото изпълнение на пешеходната зона. Не е добре да крадеш, тъй като се пристрастяваш към тъп и обиден навик, който трайно се настанява в поведението ти, и остава в досието ти на творец. Още, по-лошото е, че откраднеш ли веднъж, се оставяш на лесното, готовото, измисленото, сътвореното и изказаното от друг, и преставаш да твориш, колкото можеш, и се впускаш, ежедневно - да имитираш и да присвояваш като, лека-полека, се превръщаш в рецедивист!

Най-лошото е, че въпреки, че си се сдобил, някак, с най-абстрактната човешка професия, без да си бил подходящ и достатъчно зрял за нея, оставаш такъв – не твориш, както са те учили, а плагиатстваш! Заел си мястото на друг, по-способен от теб.
Процесът е дълъг и рядко завършва положително. По-често, наяве излиза творческата ти немощ и непълноценност, и затова намираш, крадеш, и се криеш зад измисленото от други, представяйки го за свое! Интересно е и как, и кога се събираш със себеподобни? Още повече, че тайната на присвояване на чуждото богатство, не би могла да се опази дълго, защото и сред крадците съществува нескрита ревност, и съперничество!

Има нещо криво, нечовешко в твоето поведение!
Не, има нещо криво в твоето съществуване, а примерът ти като всяко низко дело, е заразен и в един момент, при подходяща политическа, и интелектуална среда - „творчеството“ ти, изцяло, измества истинското с крадено, а някой друг, от многобройното общество на недостатъчно развитите, започва да краде от теб!
мп