Парадоксална е силата на незнанието и упоритостта на повторение на грешките човешки, на едни и същи грешки. Професионалните грешки, които виждам, защото с любов мисля и разсъждавам за София, се отразяват драматично на общото й градоустройствено развитие, на настоящето, и миналото, без които не може да съществува, но, особено пагубно вреди на бъдещето й, което не зависи от нас!

Настоящето на София се определя от два доминантни проблема. Единият е неконтролираното увеличаване на населението на града, плановото и пространственото му разрастване, без да се отчитат функциите му на столица.
Градът продължава да вегетира и мудно преживя ежедневието си по един, еднообразен и слабоумен, начин, близо седем десетилетия, без да има идея, как да реши съществуващите проблеми - като не мисли, изобщо, за тях! Това е другият!
Те са, не само, функционални, но и планови, пространствени и административни, но и силно властови, защото властта, която десетилетия управлява развитието му, не притежаваше и не притежава познания за него, и това е напълно естествено! Не притежава и интелектуална необходимост, за да реши належащите градоустройствени задачи, тъй като, смята, че той, не изпитва нужда, от каквито и да е промени! Накратко - настоящето я задоволява и то е в степени по-високо от средата, от която, съобразително, са се измъкнали!

„Нас ни бива, само за развала!“ – казва Антим I, преди повече от столетие. Недостатъкът, обаче, не е в развалата, а в изоставянето, което тя довежда! Изглежда, че е народностна черта - да изоставяме започнати решения, без да ги завършваме или десетилетия ги пренебрегваме и накрая забравяме за решенията, от които градът се нуждае!

Не искаме и не гледаме изоставената градска среда срещу бившия универсален магазин, защото сме свикнали с нейната мръсотия, не искаме да погледнем и гаврата с археологията, която властта целенасочено унищожава, и продължава да унищожава, вместо да използва нейната неповторимост!
Тотално е безхаберието й, особено към транспортната му структура, чрез която тъпо и упорито се унижава историческата градска част! За жалост, тази политика дълго се подкрепяше от ниската професионална подготвеност и от словоблудството на незнанието, обхванало главите на предишните главни архитекти, извадени от тъмните и непознати среди на професията, обвързани в едно със специалните структури на сигурността, и ръкоположени от също толкова неграмотната изпълнителна, и законодателна власт! Те и днес, нямат представа, от какво, и как могат да се решат важните урбанистични проблеми на разрасналия се град, но активно участват, и дебатират, и упражняват власт! Не са способни да предложат и решения, които да усъвършенстват урбанистичната среда, за да могат жителите на града да живея сред по-високо културно ниво. Всичко това е, заради липсата на интелигентност, на култура, на градско възпитание, на очи, и разум, за да виждаш проблемите, и да ги разбираш! Затова се изоставя всичко необходимо, което би могло да я усъвършенства и се пренебрегва. Дори, нормалните изисквания, при ползване на тези пространства, самоволно се изключват!

Съсредоточаването на метро-линиите и спирките сред богатството от неповторима археология и минерални води, допълнително затрудниха функционирането му, сякаш, ако бяха решени извън древните градски останки, функциите им щяха да са по-бедни, и с по-малка ефективност при използването им!
Изостаналостта на инфраструктурните системи и липсата на съвременност при планирането на съществуващата градска структура, присъствието на замислени, но нереализирани функции, на архитектурни и особено, на транспортно-комуникационни проблеми, трайно и постепенно, създадоха допълнителна тежест при пълноценното ползване на града. Необмислените задания, некачественото проектиране, абсурдните висоти на корупция и формално изпълнените проекти, допълнително усложниха настоящето на градската среда! Поредицата от примери е безкрайна, а като апотеоз на глупостта са решенията на полу-специалистите от СО!

В живота на града и жителите му ще останат умопобъркващите трасета на велосипедните алеи, затруднили и автомобилния транспорт, и велосипедистите, и най-много - многобройните, уязвимите пешеходци! Към тях трябва да се прибави и елементарно замислената корупционна сделка със злополучната реконструкция на полу-пешеходната, полу-транспортната, ако е възможно да съществува подобна полувенчатост за устройствено определение на улицата, която започва от ядрото на града, и стига до парка, минавайки през знаменития площад на поетите Славейкови-баща и син, покрай черквата на Седмочислиниците, и която съчетава пространствата си с грозящия със силата, и скоростта си всеки нормален  пешеходец, трамвай!
Градът се нуждае от умни градоустройствени решения, а не от проектите на недораслата и неграмотна власт! Той трябва да се развива, а не да умира! И остават без значение добрите транспортни решения под земята, след като, изграденото отгоре, е изоставено! Не от липсата на средства, за да се поддържа и развива, а, заради малкото ум! Вярвам, че всички разбираме нуждите му и необходимостта от съвременни решения, които да му позволят да се превърне в нормален и умен съвременен европейски град!
*
Учудващо е, че историята и развитието на София, след бомбардировките, продължава, все така - с недовършените планови и пространствени решения, с неграмотно планираната транспортно-комуникационна структура, с лошо поддържаните паркове – изоставени като естествени бранища в сърцето му, с липсата на нормално градско обзавеждане, скулптора и градски цветови дизайн, с поголовното „изяждане“ на свободните пространства!!
Градът буксува! Тъпчи на едно място, умножавайки изоставената си среда с отчайващо слаби проектни намерения и реализации, пускайки ги на парче, едно след друго дребни парчета, но, никога - в единно и завършено цяло! Гражданите му бягат, а на тяхно място идват други мечтатели - за по-добри и културни условия на живот, които скоро, също се разочароват, и бягат, накъдето им видят очите!

Учудващо е, че градът и днес, не притежава функциониращ градски център с площад, над който да доминират сградите на държавната, и местната власт!
Липсва и площад, оформен, и обединяващ религиите - религиозен център, липсва му и сакралният, най-важният духовен център, който да събира, и експонира качествата, и възможностите на всяка от съставните градски части!
Попадналите, в центъра на непознатия град, граждани и туристи трудно могат да намерят бисерите му, а, вероятно, за това съдейства и бъркотията в градоустройствената, пространствената и транспортно-комуникационна му тъкан! Остава запазена, единствено, постоянната бъркотия в традиционно слабоподготвената му административна власт!
За нея, именно, е нужен компетентно разработен общ устройствен план, който да й осигури програмата за развитие на града! Но, кой да го направи, след като и с това се занимават аматьори!

Толкова за настоящето. Има и още, но, и това е достатъчно, за да се разбере немощта на упражняващите професията, а фаловете на администрацията и съветниците й ще се множат, и усъвършенстват, заради нечовешката корупционна среда, за сметка на гражданята, домогнали се до славата, и уюта му!
мп / 21 / 22.04.2019