Щедростта, според Декарт, е нравствена добродетел, синоним на душевно благородство.
Според библейският пророк е божествена повеля – божиите дарове са дадени на човека, не за самия него, а, за да бъдат раздадени щедро на хората.
Според Льо Корбюзие щедростта се римува с благодарността.
Благодарност за даровете – таланти, изсипани свръх изобилно в дланта му, както никому другиму и щедрост – раздадени с пълни шепи божествени таланти на хората, на цялото човечество – пише арх. Георги А. Георгиев в книгата си “Архитектуриада" / 2016 г.

Завистта и злопаметността тровят душата на интелектуалните лилипути, не дават и миг спокойствие, пречат на работата, и развитието им. Приличат на неизлечима болест, обхванала духа и разума. Приличат по въздействието си на гръмотевицата, лумнала и опожарила всичко край тях.
Завистта опиянява безмозъчните и те се стремят да имат всичко, дори това, най-вече това, с което природата ги е ощетила – въображението да творят! Искат света, макар, че размерите му са космически, спрямо нищожната им същност. Завистта ги трови, тъй като, не притежават, а мечтаят да го имат, търсят неуловимостта на таланта, за да успеят, ако го притежават, да сътворяват и те.
Никой от тях, не е способен да композира Adagio-то на Bach, изпълнено от плачещите струни на виолончелото, нито Silence – на безсмъртния Beethoven!
Никой от тях, не би могъл да съчини прекрасните и прости стихове на Бърнс, да изрази тъгата в мислите на Едгар По, разума, смеха и закачката на Уилям Шекспир, нито гениалността, бликнала от поетичния талант на Ботев!
Не биха могли да нарисуват Мадоната с любовта на Рафаело, да изваят мъката в Пиетата - с огромната дълбочина на таланта на Микеланджело, нито Мислителя с мрачния си поглед, вперен в бъдещето на човека, изказано от майсторството и гения на Роден или да създадат фантастичната капела в Роншан на Корбюзие!
Остават си завистливи и злопаметни лилипути, които се стремят, с всички възможни средства, да управляват градовете и гражданите по света, и него самият, целият - дори, ... само с мъчителната си глупост и нечовешка завист, мъчейки се да убият въображението им!
Дребните мутанти не могат!
Те остават елементарни илюзионисти, били са и ще останат такива!

Питали ли сте се, какъв щеше да бъде света, ако не са творили за него египетският архитект Сенмут - създал шедьоврите си за Хатшепсут, първата жена-фараон или реформаторът Ехнатон, ако не бяха творили, преди хилядолетия - Апелес, Фидий и Праксител, Скопас или Поликлет, ... Сократ, Платон и Аристотел или гениите на Възраждането - Микеланджело и Леонардо, Рафаело, Албрехт Дюрер, Йожен Дьолакроа и Огюст Роден, Данте, Волтер и Монтен, Гьоте и Шилер, ако не са били родени музикалните гении Бах, Моцарт, Бетовен, Росини, Верди, или Шопен, ако Брунелески, Браманте и Бернини, Паладио, Сансовино, Габриел, Ото Вагнер, или Льо Корбюзие – не бяха създали съвременния град, или Ботев, Вазов и Кирил Христов, заедно с Мърквичка, Никола Фичев, Щъркелов, Златю Бояджиев, Цолов, Васильов и Овчаров – не бяха участвали в изграждането на основите на българската култура?
Какво щяхме да представляваме днес?
Предполагам светът на интелектуалните пигмеи щеше, все още, да живее под земята! От света на творческата им нищета, никой, не е успял да се измъкне, за да го огреят, поне него, лъчите на човешкото вдъхновение.
Очовечаване ли?!
Такова, не е възможно да съществува!

„От кроманьонския човек до компютърния всичко на Земята, създадено от човечеството, е дело на човешката ръка. Ръката, напътствана от мисълта. Разбира се, от съзидателната мисъл. Мисълта и ръката, които творят! А, да твори е способен само цивилизованият човек, варваринът руши!“
Той няма и не дава, дори, ако има!

„С „Роншан“ ще започне нова ера - онзи, макар и кратък исторически период, тъй наситен със забележителни събития, подем и възход на пластичната архитектура в модерното движение на 20-ти век. Архитектурата възстановява, познатата си от предишните епохи роля, на водещо изкуство. За пръв и последен път, архитектурното изкуство бива разпознато от обществото като “феномен на културата“. Безпрецедентен случай в историята – професията архитект излита до шеметни висоти, самите архитекти по целия свят се издигат до най-престижните места в социалната йерархия, изживявайки креативното опиянение от пълната си творческа свобода. Звездният миг, уви, няма да се повтори. Невъзможно е. Дължи се, само на личността и творчеството на един гений – Льо Корбюзие.
А за появата на гения се чака със столетия.“ – пише арх. Георгиев / Жореца.
мп