Администрацията, както винаги - като утвърден фокусник, изважда дребните и незначителни проблеми, продължавайки традицията умишлено да изоставя главните. Те, обикновено, са належащи, но общинските власти, съставени от граждани от други населени места, живеещи тук и ангажирани със своите, а не с проблемите на София, успешно ги заобикалят.

Наскоро, при разговор с група умни граждани, художници, чух изумително сполучливия призив - всеки да отиде там, откъдето е роден! Хареса ми и дълго се смях, представяйки си, как ще се обезлюдят градовете и София, най-вече.
Всеки да отиде там, където е роден!

Разбира се, и аз трябваше да се упътя към родното си място, което щеше да промени и облагороди, несъмнено, остатъка от живота, който ми остава. Знам, че е неизпълнимо, но си представих, как щеше да се промени града, как ще се освободи столицата от простотията на селяндурщината, а урбанизираната среда – бързо ще се сдобие с по-интелигентен вид.
Разбира се, в разговора участваха творци и от село, но, не коментирахме тяхното поведение и творчество, защото те бяха за пример -  а другите граждани и архитектурната среда, малкото й качества, и многото й недостатъци. Може би, защото, както винаги – бях най-речовития, и гласовит.
Ще ми простите, отплеснах се, но отклонението ми дава свобода да задам въпросите и да попитам -   

каква е тази общинска власт, която не може да завърши пространственото развитие на столицата,
която не може и не иска да създаде истински Национален исторически музей,
която се страхува да създаде Национален музей на буквите, писмеността, и културата, нито Площад на културата,
с които държавата, и градът като столица да се гордеят, а с тях и тя - властта, която ги е реализирала? И да остане в историята им!
Каква е тази общинска власт, която десетилетия търпи транзитното транспортно движение през ядрото на града, за който, уж се „грижи“, която не може да го премахне и от пространството около паметника на националния си герой?  
Кажете ми, какво е и това общество, което търпи тази гавра!?
Какво е това управление, което е изоставило надземния, видимия град и се е устремило, само в едно дело, което е полезно, но твърде едностранчиво, за израсналия, изведнъж, град, създавайки структурата на подземните му метро-връзки? Само за толкова ли му стига акъла?
Какъв е този град, в който превозните средства са си присвоили властта над пешеходците, когато тези, които са призвани да се грижат за него, са се превърнали в пионки, когато са се подчинили на политическата конюктура, когато ….!!

Предполагам, че можете да си отговорите, че отговорите са в ума и на устата ви, но се страхувате да ги изречете, защото ви е страх, а си и приличате с нея, почти по всичко! Отговорът идва, от само себе си – слаба, покорна и подвластна на чужди интереси, без приета своя политическа, икономическа, социална, и културна програма.

Зададох си въпроса – каква е причината да искаш да управляваш един град, една държава? Надявах се, че за да искаш, то, най-вероятно, държиш в ръцете си редица добри обществени и урбанистични проекти, които ще могат да ги променят, и усъвършенстват. Надеждите ми да разбера за подобни проекти, се оказаха напразни.
И затова, сравних времето й, през което тя управлява, ту под властта на едни, ту на други, смятайки, че успешно лъже, и едните, и другите  -  с времето, от седем-осем години, когато Стамболов е ръководил прохождащия, след петстотин годишна липса на държавност, народ, нищо, че то е било далеч по-сложно, и неустановено! За десетократно по-малко време, колкото и да е учудващо, той е успял да даде на страната, на държавата и столицата й многократно, несравнимо повече, за да ги изправи, и нея, и тях като издигне достойнството им до високите цивилизационни примери!
За това и ще ви попитам, кой има интерес - градът и гражданите да изпадат в отминали социални, и политически обществени форми на политическо, и икономическо робство, буксувайки, изоставайки, деградирайки?!  
Дали, знаете?
мп