Днес в Лилипутия е Черешова Задушница.

Обикновено, човек се ражда в Средната Земя. Когато израства, тръгва сам с въображението и с духа си нагоре, а с материалната си субстанция – надолу. Заради това, когато умират  – едните политат с духа си нагоре, а другите остават заровени в Земята.

Днес се срещаме.
*
В подбора на кадри, от 89-та насам, няма нито един случаен човек, нито в нисшата, нито във висшата власт! Всички, без изключение, бяха и до един са продукт на службите. Те организираха и реализираха измамния хаос, и престъпността, кражбите, и бедността на народа!
Всичко!
Дори нещата, за които не сме чували, нито виждали!
Така, лека полека, за кратко, пропаднахме в 4-то състояние на материята – плазменото, доказвайки, че бъдещето, наистина, не принадлежи на всички!
*
Колкото и случайни да изглеждат нещата от живота на града – те, като че ли, са предопределени.
Вижте центъра на София и кварталите, западно от бул. Мария Луиза!
Вижте, липсващата и за непредубеденото око, връзка между южната и северната половини на града! 
Или липсата на зелени клинове, свързващи Витоша с градските паркове – мечта на поколения архитекти! 
Или, неинтелигентно разкритата, консервирана и грозно експонирана, археология!
Или изтичащата в небитието, прекрасна с качествата си, минерална вода!
Или отровният поток коли, пресичащи сърцето му!
Или т.н. Южна дъга - отсякла, завинаги, връзката между града и Планината!

Градът изисква специалното ни отношение, изисква много знания и ясно изразено поведение на отговорност, защото не може, а и не трябва да се планира на парче, както е невъзможно да се управлява без съгласуваност, и общопризнати приоритети!
Но, като че ли, всичко върви по старому! Никой, нищо и никого, не чува, смятайки се за по-умен от останалите, въпреки, доказателствата за обратното, трупани десетилетия наред!
Градът, не трябва да се управлява от аматьори, защото му нанасят вреда. Непрекъснато, невидимо и несъзнателно!
*
Вероятно, улиците в градовете по света са милиарди, но е сигурно, че двата антични театъра - един върху друг, в центъра на София, са единствени!

Знаем, че София, притежава археологично богатство, неразкрито напълно, каквото малко други градове по света притежават. Има и открит тракийски амфитеатър, вероятно на около 4500 години, който по-късно е бил реновиран като върху него е създаден нов, римски театър на близо, около 1800 навършени години, но … днешните й граждани, а и всички отговорни културни, технически, партийни, и административни институции, мълчат, забили умно глави в пясъците на живота, и управлението си, подценявайки богатството, и себе си, дори - не знаейки, какво да правят!
Което е абсурдно!
Да не би, да сме се разболели от атараксия?

Двата  - един над друг, открити преди години в ядрото на София, антични амфитеатри – тракийски и римски, стоят десетилетия покрити от тлъстия слой на зеления жабуняк, на мръсотията и безхаберието на гражданите, на техническата администрация, и политическата власт! Тъне в разруха богатство, каквото няма, никъде другаде по света! А, вместо, с тези важни археологични открития, свързани с тяхната уникалност и с ползите им за града – съсредоточено и неотклонно се занимаваме с реконструкция, с рехабилитация, с реновиране, и с осъвременяване на някакви си улици!
Властите се занимават с несъществени задачи, без да обмислят задълженията и необходимостта да си отворят очите, и ума за богатството на града, който плаче, и ги приканва, да му обърнат внимание, да оценят стойността и потенциала му, да открият за света това уникално археологическо наследство! 
Според мен, обаче – са го зарязали! Защото, не успяха да схванат, че това е богатство, което, никой град в света не притежава, нито би могъл да се сдобие с него!
Не искат и да мислят! Страхуват се, защото за целта ще трябва да събарят сгради, а събарянето води до събаряне на власт! Нямам думи, с които мога да изразя удивлението и огорчението си от афиширания близък хоризонт!
*
От изкуствения интелект, по-опасна е естествената глупост! -  твърди Алберт Айнщайн.
На естествената глупост й липсват, освен, знания - и творческо въображение, и идеи, липсва й и опит, тъй като, не е имала възможност да се поучи от натрупалите го, преди нея.
Остава й  да краде и да заимства от чуждия разум, но и за това, не й стига ум.
мп