N 797
Никога!
 

Къде се бута, пък тоя? –  се запитах.
Но, си отговорих, че не е само той - не са един и двама желаещите.
Днес, куцо и сакато се е юрнало към тая политика, към властта. Очевидно, келепирът е там, а кандидатите - безброй! Натам - сред паразитите и партиите, сред администрацията на държавата, далеко от науката и знанието, от труда и съграждането, се надпреварват и се прескачат, дори - един друг, кой пръв да стигне, с цената на всичко, до заветната цел!
Всички неграмотни, лакеи и доносници са се юрнали, защото тази част от целокупния български народ, отдавна, е разбрала, къде е лесното и безотговорното – там, сред властта на посттоталитаризма, представящ се като демокрация!

А само, преди стотина и нещо години този, жестоко манипулиран, днес, народ се е стремял с цялата си душа и сърце да овладее знанието на необятната земя, и с достойнството на образования е защитавал устоите, и територията, на изникналата от тъмнината на историята като феникс, нова държава, докато, отново, не го спипват за гушата старите манипулатори и новият окупатор!

Професията на политика изисква да се притежават редица изключителни човешки качества, огромни знания и широка култура, а, не само елементарното знание – да можеш да четеш, пишеш, и говориш. За да стане политик, всеки кандидат трябва да е, поне, природно надарен или изявен интелектуално, да притежава стремеж към самоусъвършенстване, да носи качествата на достойните и отговорните,  на белязаните, и надарените добронамерени хора. Днес, човек и с лупа да търси, не би могъл да ги открие и намери, дори, сред хилядите партийни членове.
*
Като тоя!
Къде се буташ, бе цървул?
Защо не се погледнеш, защо не накараш някой друг, ако не можеш сам,  да ти посочи и малкото положително, ако притежаваш такова, с което да се представиш пред обществото? Очевидно е, че не можеш, нито да се видиш, нито да се оцениш, защото те е срам да се погледнеш, дори! Защо ръчкаш с ръжена на простотията окаяните, и без това, обществени норми, и човешки отношения?! Защо хвърляш дърва и съчки в, и без това, незагасналия огън на манипулираната обществена апатия?!
Да не би, някой да търси помощ от теб?
Или се самопредлагаш, защото се залъгваш, заради патерицата на подчинението си на тези, които управляват действията ти - всенародни манипулатори? А те – искат ли, искат и ако веднъж си отхапал от техния залък, отърване няма, и ще продължаваш да играеш играта им, дори, да не искаш!
Лошото е, че не струваш, че си неподходящ, защото си малограмотен и си недостоен да ръководиш, и управляваш, когото, и да е!
*
Никога държавната администрация, не е била толкова пълна с хора-мутанти, с толкова простащина и лакейщина! Никога!
Никога обществото, не е било, толкова апатично, инертно и обезверено по отношение на възможностите си!
Никога, не е било, толкова измамно манипулирано и лумпенизирано!
Никога, толкова безапелационно, не е поставяло чуждите интереси над своите и никога сред народа, не е имало, толкова много отявлени предатели!
Никога името на Отечеството ни и добруването му, не са значели, толкова малко, колкото днес!
Никога!

Non plus ultra!
Наистина, не може по-добре! - биха казали противници на властта, преди около две хиляди години.

Никога в новата ни история, поне, доколкото я познавам, държавата, не е била управлявана с толкова нисък интелектуален капацитет и с такава измама, без елементарен управленски потенциал, и в средата на огромна посредствена инерция! Никога, не е съществувала в такива огромни, безгранични размери, организираната корупция, а народът, никога, не е живял - без своите морални и културни ценности, както днес! Без тях той, не би бил и единен!

Това състояние идва да ни покаже, че лилипутите, все пак, някога ще поискат да израснат и да се обогатят, не само материално, но - все още, не знаят как! Може би, така ще минат още сто-двеста, безценни за народа, години, докато тия се ограмотят и превъзпитат, и разбира се, ако Лилипутия успее да опази целостта си, до тогава!

Едва ли, в сто и четиридесет и пет годишната история на третата ни държава, може да се види подобно канско, продължително пропадане и подобна отчайваща липса на подходящи, и умни кадри, които морално, достойно, и отговорно да управляват!

Дали, можем всички, заедно да се преобразим, не знам?! 
Имаме ли, все още, капацитет като народ?
Трябва да си отговорим?!

Нужно е Обществото да се ангажира с коректен отговор, защото неестествената простотия се е устремила целенасочено да ни превземе и като че ли, скоро - напълно ще успее! Тогава, няма да има значение, дали, има държава и кой я управлява!
мп