Винаги съм се чудил на българските архитекти, защо не обръщат достатъчно внимание на петата фасада на сградата. Повечето от тях не са, изглежда,  погълнали професията напълно с душата си и не мислят за това, как ще я завършат, и неглижират покрива като несъществен неин елемент, елиминират прекрасните възможности на завършека му, и сякаш, сградата заприличва на човешко тяло, останало без глава без шапка, без каскет, дори!

А сега, се пренесете и погледнете знаменитите световни, и европейски градове! Обърнете внимание на хармоничното им пространствено съществуване! Сравнете и преценете приноса на пластичните, и красиво завършени покриви на обществени, и жилищни сгради, които професионално прецизно оформят площадите, и улиците им. След което, бързо се мушнете в незавършената пространствена хармония на панелните комплекси, в „жилищните комплекси“ у нас! Вижте силуетите им и изкрещете, колкото ви глас държи, когато разберете, че работата е недовършена, че сградите са родени, но, без глава и без шапка, дори!! Зашеметяваща, уникална е хармонията на т.н. „жилищна“ среда, която нито учи, нито възпитава и която те принуждава да вземаш ежедневно лекарството против газове!

Знам, че не сте обръщали внимание, но, защо млади и стари, непрекъснато се заглеждат в тълпата, за да видят, някое красиво човешко лице, което да им достави удоволствие, дори понякога, се заглеждат унесено, тъй като това, все по-рядко им се случва. Нищо, че всички се движат и живеят в урбанизираната среда – към която, незнайно защо, нямат, никакви претенции?!

Питате ли се, защо си позволявате да сте апатични? Не понякога, постоянно!
Вероятно, сте се отчуждили и отдавна отучили да сравнявате красивото с грозното, и небрежно сте се изоставили на ежедневното си съществуване, обръщайки незаслужено повече внимание на дрехите си, без да забелязвате дисонанса между изоставената градска среда и кичозно лъскавата ви дреха, кола, и чалга поведение.

Показателни са много от съвременните сгради, с фасади, накичени със смешни пластични елементи, но … най-шокиращи си остават панелките! Еднообразна, банално повтаряща се среда, която прави града безизразен, безвкусен, елементарен, незаслужено грозен и нечовешки мръсен! Нали, само природата го чисти и мие! Те остават и най-уродливото постижение на социалистическата архитектура - сграда до сграда, и човек до човек, но, все обезглавени, още с проектирането им, и изпълнени като за хора, и сгради - без глави! Сигурно, заради това, навремето, един бивш главен архитект на София, бързо напусна неестетичната панелна среда, която семейството му обитаваше.

Разбира се, не ми е до смях! Виждам тази, несръчно оформена градоустройствена среда, а градът и жителите му страдат, наказани и без право на надежда! Насочвам вниманието ви към един съществен, насаден, обсебен от обществото ни проблем.  Възможно ли е да се оставят хората, принудително, несъзнателно да страдат, консумирайки средата?
Възможно ли е, всичко свързано с градската среда да повлияе на привикналото към постоянната липса на красота и хармония, гражданско общество, неконсумиращи ги, въпреки генетичната си и наследена красота?
Възможно ли е, поне, младите колеги да получават по-качествено архитектурно образование?
Очевидно, да!

И интересният покрив, подобно на красивата човешка глава спомага за интересния пространствен образ на града, възпитава от детството всеки в красивото.
Необходимо е професионалните организации да направят анализ на средата и да намерят път към естетизирането й, работейки общо за големия град?
И образованието, най-сетне трябва да се откаже, и напусне потната, и миризлива среда на хората с каскети, които си мият гениталиите, когато се къпят - веднъж седмично, а понякога, и по-рядко!
Иначе, какъв смисъл имат победите и високите образователни нива на учениците-математици или красотата на изпълненията, и победите на състезателките по художествена гимнастика, и на прочее други красиви физически, и умни наши съграждани, творци на велики постижения, … ако всички те продължават да живеят в тази градска мизерия, непроменена от десетилетия, от която, нито властта, нито жителите се интересуват!!
„Какво ще стане с този град, щом - нито на боговете, нито на хората им е жал за него” Петроний   
мп