Неестествено е да няма конкуренция, при достъпа на гражданите, до властта!
Не е нормално, разбира се, в демократичната среда, която е афиширана, дори, от Конституцията! Очевидно е, че политическата среда на българското общество, като че ли, е неизлечимо болна!
Ситуацията, при която гласувалите малко грамотни и прекалено много неграмотни, избират първите да управляват всички останали - повечето грамотни, е удивителна! Без да е естествена!
Изборът е ненормален и очевидно манипулиран, тъй като, неестествено малкият брой на гласувалите, без да знаят, за какво и за кого гласуват - получава правото да управлява! Още по-ненормален е очебийно ниския им умствен потенциал! Дразнещо обиден за съвременното общество, за етноса и народа! Срамен!

Неестествено е и хора с еднакви „политически възгледи“ да са „разделени“, и да мимикрират, само, за да измамят и без това - неграмотните, и гладните! Разделени са, уж на дребни и още по-дребни партийни формирования, основавайки се на човешките си симпатии или антипатии. Мамят малкия процент, а останалият, който безучастно наблюдава, искат да предполагат, че и него мамят! По-точно се надяват, а най-точно - не им пука!
Това противопоставяне на обществото вече почти сто и петдесет години го разделя, и не води на никъде! По-точно, го води до пълното му разпадане, нищо, че лозунгът на сградата на Народното събрание призовава към единство и съединение! Очевидно и то е обзето от непримиримост, и ненавист, между малко грамотните, и още по-малко грамотните, тоест – от напълно неграмотните!

„Не вярвам в колективната мъдрост на невежи индивиди.“ - пише Томас Карлайл / 1795 -1881г.

Отстрани наблюдават умните, знаещите и работливите, без да имат право, без да могат, дори и да искат - да им помогнат!! Гледат отстрани, извън законодателните и всички останали обществени отношения на разделеното общество, заради алчността на глупавите! И едните, и другите разбират, а и знаят, че посоката е безперспективна, и че така - бъдещето им остава извън обществата на нормалните, на разумните и благоденстващите!
Българското общество и днешната му измислена политическа организация се нуждаят от тотална промяна! Тотална, но - не комунистическа или капиталистическа промяна!

Нуждае се от структурна промяна, която да осъществи всеобщо благоденствие, а не да допусне поредното робство или поредната зависимост!
То изпитва нуждата от огромна, справедлива и реална помощ от политическото му управление за реализиране на коректна етническа добронамереност между сънародниците, от постигане на високи нива в образованието, от високия им морал и човешка етичност, а не от среда, сред която едните ненормално, и ненаситно поглъщат труда, и живота на другите! Нужна е надежда за българите, без изключение, тъй като и търпимостта на надеждата им има граници!
мп