Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2019 07:48
И преди, и днес – едно и също!
Писал съм този ескиз преди шест години, а промяна няма, нито за политическата, нито на естетическата среда, нито за разума ни, сякаш, времето тук е спряло! Спряло е наистина за града, спряло е и за средата му, но най-вече за апатичните му граждани, обсебени от малоумието на неграмотната градска политическа и архитектурна власт! Но, не съм прав – властта, не е неграмотна в безкрая на понятието – тя е обидно подчинена и страхлива. За това и градът, и гражданите му страдат, страда и ще страда, и достойнството ни на свободни хора! Ще спра, защото всичко, което искам да кажа днес – съм го казал, толкова отдавна!
Градски ескизи 53 ПОЛИТИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ |
|
1. Задавали ли сте си и въпроса – какво става с тези паметници, на които идеите, кoито демонстрират и пропагандират, умират преди тях? Питам се и – къде по света има политически паметници, увековечаващи идеологии? В кои европейски страни има такива? Паметниците изразяват почит и уважение, прослава и преклонение към великите личности на всеки един народ и с тях той им благодари! Благодари с паметта на живите и на поколенията след тях! У нас подобни паметници, надживeли времето си, са паметниците на загиналите във войните и тези, почитащи освободителите ни от турско робство! Те не носят политически елемент в своята изразност, затова са и оцелели до днес. Народът е направил и паметници на героите от своето освободително движение, жертвали се за него, както и малко паметници, увековечаващи създаването ни като държава. Защо бе премахната петолъчката над шпила на бившия партиен дом, защо изчукаха символите на комунизма от фасадите на култовите сгради в центъра, защо изчезнаха, още преди години, паметниците на вождовете и партийните водачи на народа, защо бе съборен мавзолеят, сграда-паметник на културата, къде изчезнаха бюстовете и плочите на редица световни идеологически символи ... Вероятно от мимикрия, от угодничество, вероятно от малоумие, а може би, от срам или дребнаво мислене, ... но, вече ги няма. Причината за това, си мисля, се корени във възможността и правото на необразовани политици да вземат решения, далеч от техните умствени възможности и морални устои. Сигурен съм, че по-възрастните помнят всички тези паметници - помнят и паметника на Ленин, познават паметника на Съветската армия и повечето от останалите. Всички те бяха и са многократно по-големи от паметничето на Ботев – там някъде, невзрачно стоящо и днес, край площад Възраждане, за да ни напомня, че благодарение и на него, ние сме се възродили! Но, никой не знае за това! Малък, дребен символ за великия българин, направен сякаш да ни шепне, че той е съществувал, а бюстът е създаден - от немай къде, за да се отбие номера. Не знаем и че сме свободен народ! Народ, отдавна, забравил робския си страх! Това се оказва, обаче напълно невярно твърдение! Трябва да опазим чистотата на културата си и тази на нейния дух, и достойнството, а не да я омесваме в тестото на пошлата политика! Свободата трябва да отхвърли страха и да достигне освобождението си от робството, все някога! Смятате ли, че ако се представят категорични и необорими доказателства, показващи необходимостта на града от територията на княжеската градина за негови свещени нужди, и прослава, усвоена и заета днес от мощната архитектурно-скулптурна композиция на изоставения, и морално остарял политически паметник на Съветската армия, Русия ще се опълчи срещу това дело? Има ли някой в света, който да не харесва, уважава и дори, да боготвори уникалната руска култура? Дали, има някой по света, който да я пренебрегва и да умаловажава нейният вклад в световната културна история? Политическите паметници загубват своята жизненост и сила с преустановяване действието на политическата конюктура, във времето на която, и за прослава, на която са създадени! Паметникът на Съветската армия трябва да се демонтира и премести, за да освободи място за изграждането на Национален исторически музей, ограден от зеленината на градината. Още повече, че теренът е в сърцето на града и той ще спечели от това, защото ще се обвърже в едно цяло с останалата част от сакралната му зона! Бях предложил – вместо да трансформирате моята градивна forma, направете това със столичната администрация и не се заигравайте с нея, защото тя е коварна. А за пространството мисля, като за умрял – единствено с добро! Защото то, не е виновно! Виновни сме ние – слепите и неинтелигентните, апатичните! Ако не съществуваше безличната и невдъхваща уважение архитектурна рамка около паметника „1300 години България”, там бих изградил паметник на българските опълченци, спечелили свободата ни като народ, и бих променил цялостно архитектурната среда, прибирайки обратно в нея и паметника на загиналите във войните от първи, и шести полк! |