Замисляли ли сте се за каскета?
Да, за каскета.
Мислили ли сте за ролята му в живота на човека?
Разсъждавали ли сте за влиянието му над психиката на носещия го? Задавали ли сте си въпроса, дали, някои не се раждат с каскет на главата, дали, живеят цял живот с него, без да могат да го свалят, дори, мъчително да се опитват, за да заприличат на останалите – без каскет?!
Манталитетът на каскета и на носещите го е жив и никога не умира. Ако успееш да  победиш каскета, дори, да го "убиеш" - то той, отново като феникс, оживява.

Каскетът е безсмъртен!

И днес, все още и днес, каскетът продължава да твърди, че трябва да приемем – че сме европейци и че живеем в Европа! Твърди, защото продължава да носи насадения си спомен, че е смятат за втора ръка човек, без да знае, защото малко знае, че ние – траките и българите, сме дали живот на всички бели, и по-бели от европейския, и от другите континенти, на изток, запад, север, и юг!
Нарушеното му генетично равновесие трудно ще възвърне полагащото му се място, защото наследниците се борят за ролята на основополагащи народи, нищо, че са се пръкнали хилядолетия по-късно, след нас.
За това са виновни някои, родени с каскет на главата!
Мигновено се сещам за един, дето подпирал тарабите, заради постоянното си и голямо алкохолно опиянение. Подобните нему, носещи по рождение каскети, преди и след него, добронамерено и доброволно са отстъпили базисното ни родово значение на всеки, предявил желание. Нарушеното равновесие, след кражбите на другите и отстъпените безплатно генетични права, трудно се възстановяват, особено, с нищожните интелектуални възможности на нашенските носители на каскети!

Можете ли да си представите, че каскетът не припознава себе си за европеец!
Убеден е, че днешните европейци не желаят да го допуснат сред тях като партньор, и боледува! Психиката му боледува, а ситуацията е тягостна, защото каскетът - самият той, се чувства втора ръка човек, а мястото, което са му определили - го удовлетворява! Не чувства сили, да премери сили с останалия свят. Чувства се добре, сред ниското  интелектуално ниво на другите като него, също манипулирани и принудени, заедно да задоволяват неумиращите интереси на „скоро появилите се, на вчера дошлите“!

Свалете си каскета, господа, колкото и да е мъчително за вас!
Трябва да знаете, трябва да сте убедени и да се гордеете, че ние - вашите сънародници, сме наследници на първите европейци! Опитайте се да приличате на нас, стремете се да заприличате на нас, колкото и да ви е трудно!
Свалете си каскета – той ви пречи!
мп

Каменарче
Христо Смирненски

Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
дързост в погледа гори,
алена кръв по одрасканата буза
в тънка ивица струи.

Спряло пред грамадната скала в закана,
сръчно чука то върти;
под целувките на хладната стомана
камъка в искри пламти.

И далече по чукарите, където
утринна мъгла дими,
мигом от крилатия ветрец подзето,
бодро ехото гърми.

Верен удар удара спокойно гони,
екнат сънните гори;
а скалата пука, цепи се и рони
в кехлибарени искри...

— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!

"Младеж", 14 октомври 1922