ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 818
Отговорът на въпроса – добре ли сте?

Никога не съм отговарял на коментари на това, което пиша. Правя го за пръв път.
Писането, за мен, е удоволствие и възможност да представя разсъжденията си пред ерудираната колегиална аудитория. Не отговарям, защото кореспонденцията се превръща, най-често в кавга, подкрепяна от обиди, между непознати и несъвместими.
Писателят-фантаст Станислав Лем пише за този невероятен сбор от различни по възраст, опит, познания, ерудиция, интелект и въображение хора. Чак, след като за пръв път влязъл в интернет - разбрал, колко са много …,.

В предишния ескиз написах, че ::

И народите без достойнство, подобно на хората без достойнство, живеят по-добре от тези, които го притежават, и пазят. Тази аксиома не важи при окупация или колонизация, а примерите са много и не свършват, дори, днес.
Защо, някои от съвременниците ни, не искат да знаят, че човешкото унижение е прекалено скъпо, за да се продава, че достойнството не е стока, която се купува с желание, тъй като се продава от недостойни и се купува, също от такива, а действието е видимо, и прозрачно. 

Във Фейсбук получих коментар на тези думи ::

Ст. Цв.:: Уважаеми колега Петков, как е възможно на фона на тези невероятни български носии и пафти да пишете така ? Извинете, но добре ли сте?
Чета редовно Вашите ,,ескизи". Ако от тях се чувства духa и мъдростта на истински народен будител с висок интелект, развита обща култура, честност и чувствителност, то поредният Ви ,,ескиз" не е от този тип. КОЛЕКТИВНО ДОСТОЙНСТВО, НЕ-ДОСТОЙНСТВО, КАКТО И КОЛЕКТИВНА ВИНА И ПРИСЪДА Н Я М А !
*
Благодаря за оценката. Първоначално, след като прочетох „обвинението“ се замислих, къде съм сгрешил, че не сте ме разбрали. Обвиних се, че не съм бил достатъчно ясен и неколкократно препрочитах написаното, говорих си сам до късно, очевидно, защото не съм сам, след като се занимавам с тия ескизи, и с темите им, които, твърде често предизвикват несъгласие у читателите. Сутринта реших да напиша своите разсъждения, за да е ясна позицията ми, с надеждата да я възприемете.
И не само Вие.
Решението ми бе продиктувано от уважението ми към професията, която практикувахме, години наред, а и заради това, че живеете в град, жителите на който претендират, не без основание, да са част от културното човешко богатство, не само, на народа ни, а и на Европа!
*
А сега по темата::
Становището Ви е като общоприетото.
Разумът и наблюденията ми ме принуждават да мисля, че, както повечето от общоприетите, и наложените обществени постулати – и това мнение, е невярно.
Ако се вгледаме внимателно в поведението на обществата и народите, които ръкопляскаха, преди време, на лидерите от Запада, и много по-силно на тия от Изтока, отчетливо ще видим, и различим общата, очевидна, вина! Безспорна е и нашата, без значение, кой, и как упражнява властта, която позволява на Обществото, несъмнено да адмирира, дори, вредна и опасна позиция.
Човешката история е низ от общи вини и от редки, твърде редки, героични дела, нищо, че - именно, те я пишат, в стремежа си да променят общата апатия, застинала в блатото на ежедневието, а то – на манипулираната история.
*
Ужасяващата обща вина на комунистическата власт по света, в Русия и окупираните от нея други европейски, и средноазиатски страни, и народи, в Китай, Корея, Виетнам, Камбоджа, Никарагуа, Куба, Чили, Ангола и другаде, е пример, но, не е единствен. Прилича на вината на фашизма в Италия и Испания, в Чили и Аржентина, родени след 17-та година и след появата на комунизма, прилича на вината на националсоциализма в Германия, в Гърция около 70-те, в Сърбия и нейната „необвързаност“, но винаги срещу България, в Либия, Египет, Алжир, Сирия и Иран, от последните няколко десетилетия.
Дали, действията, на присвоилите си властта политически и религиозни доктрини, са отговорни или личната вина е следствие от действията на политическите партии, и религиозните общности, манипулирали отделния индивид, за да приеме, че няма, че е невъзможно да съществува вина на обществото, причинило вреда и на себе си, и на отделните, съставляващи го, индивиди?
Ваша или моя е вината за едновековното, перманентно избиване на интелектуалния елит на българския народ?! Очевидно е, че трябва да се носи от всяка, сменяща се във времето, политическа власт, а не, както е прието от отделните престъпни индивиди! Властта манипулира обществото и му вменява своята вина, елиминирайки естествените му права да търси, и наказва вината на отделни свои политически поддръжници.
Властта цапа лицето на обществото, което управлява, вместо да го води към постоянен прогрес, а принуденият народ и измаменото му общество, безропотно приемат!
Кой е виновен за избития политически, творчески и обществен елит, преди и след септември, преди седемдесет и пет години? Вие ли, аз ли?
Вината е на всяка временна обществена политическа или военна власт, която целенасочено прехвърля отговорността, за нечовешките си деяния, върху целия народ, след физическото му и интелектуално подчинение. Но, властта е съставена от български граждани и техните имена се знаят, а някои, дори, и днес, все още, продължават да се славят - само, заради прехвърлената лична отговорност върху Обществото! Но, то не е убиец, не би и могло да бъде, тъй като е невъзможно!
Вината, определено, е фиксирана, след извършването на престъплението и вероятно законите я доказват, но, след поемането й от обществото, тя цапа, единствено него, а не само реалния престъпник! Защо?
Защото Обществото го е родило, възпитало и обучило, и то е длъжно да поеме отговорността! Но, кой е виновен за стремежа да убива - на група озверели неграмотни негови членове?! Вие ли, аз ли?
Не, пак то!
Вината е на целокупния народ, защото е родил и отгледал подобни изверги, защото не ги е научил, не им е дал своите високи морални качества, човешко достойнство и любов към род, и Родина, дори, и въпреки чуждестранните политически, империалистически, колониални, и робовладелчески интереси – да го променят в тяхна полза!
Изпитвате ли вина за кървавите дела от столетие насам?
Задавате ли си въпроса, как могат носители на политически или религиозни догми, да отнемат, в тяхно име, човешки живот - в повечето случаи безпричинно и превантивно!
*
Как е възможно, коренно различната по своята същност и реализация, имперска, и тоталитарна власт над един народ, да се стреми да завоюва света с цел - поробването му, преди да е осигурила минималните условия за добър живот, и нормално човешко съществуване на своите граждани, на своя народ?! Народът ли е виновен за малоумните й действия – при огромните природни богатства и високия му интелектуален багаж?
Очевидно, не! Но и днес той продължава да е в това състояние, да е сегрегиран, разпокъсан духовно и материално, и продължава да е лесно подчиним, и управляван!
Вината е на властта, а оттам и на Обществото, което я е избрало!
Отговорността наранява неговото лице, неговата душа и морал, а не лицето, и душата на престъпниците, родени сред него, от нея! Светът го възприема и ще продължава да го възприема, докато съществува, с багрите на престъпленията, извършени от неговите деца!
Някои от обществата като немското приеха, като Общество вината, а другите, все още, се спотайват, като нашето, зад личната!
Удивително е, че тези дни и Парламентът на Европейския Съюз прие декларация по този казус. Най-сетне и той изрази своето отношение към общата вина на обществата, приели да съществуват сред непризнатата си вина към своите народи, и към останалия свят!
*
Заради коварството на гърците, на водача им Елефтерос Венизелос и други, нему подобни, моето отношение е негативно към целия народ, което е парадоксално! Подобно е и към французи, и англичани, начело с рептила Уинстън Чърчил, подобно е и към коварните сърби - като народ, а не като обикновени граждани, като мен, защото тогавашната им временна власт, в моите очи, е с изкривено, оцапано, мърляво и неискрено лице! На тези народи и обществата им приписвам вина срещу моя народ! Тяхна е отговорността за коварството на фанариотите, на раболепието и лакейщината към по-силните на властта в Сърбия и най-вече на наглостта, и самозаблудата в имперската държавна, и религиозна политика на Русия, през изминалите триста години, откакто е станала държава – „дошла“, след време, уж - да ни освобождава!
Кой е виновен – народът или властта?!
Твърде очевидно е, че не е народът, а властта! Но нейната вина и отговорността за нея, манипулативно, е прехвърлена върху плещите на целия народ, като че ли, завинаги!
Прехвърлената вина е причината да се говори, сред нас, за вина на руснаци, на гърци, сърби или турци, а не за отделните извършители на позорни, за човечеството, злодеяния! Обществото, неминуемо, ще разреши юридически казусът.
Аз разсъждавам, не само като гражданин, а и като, все още, жив член на българския етнос. Заради това, избрах прекрасните шевици и пафти, за да засвидетелствам почитта и уважението си към етноса и към моралните му устои!
мп