ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 824
Утрото на София, след сто и повече години, 
заедно и поотделно с ескизите 359, 493, 497, 499 и 560

Първата мисъл на всеки, след като прочете заглавието, е да се запита – защо ще мислим за града, след толкова много години, след като срещаме трудност да мислим, дори - за настоящето му? Отговорът ми е, защото времето лети, а и привилегия на умните е да мислят далеч за бъдещето, заедно с птиците му.

Написаното в ескиз N 822 важи с пълна сила и за предложенията, свързани с общите устройствени проекти на София за пълноценно усвояване на изоставените индустриални зони на града, но много по-важно за нас е развитието и бъдещето на града, от днес, та до края на века. Съзнавам, че е наш дълг като опитни и много по-възрастни - да мотивираме днешните и бъдещите колеги да приемат, и да мислят като нас, ако сме прави, разбира се, в преценките си - с обич към настоящето, и с отговорност към бъдещето на града, а и в услуга, и защита на знаменитата ни професия! Необходимо е, непрекъснато да правим опит да си представяме специфичните нужди на града утре и след повече от сто години!

Писал съм за характеристиките на изоставените индустриални зони на София, оценявайки забележителните им градоустройствени качества и перспективи, както и за неграмотното им изоставяне от техническата общинска власт, през дългите години на т.н. преход. Те трябва и могат внимателно, и контролирано, да се използват с разнообразните им устройствени възможности - за усъвършенстване на бъдещата градска функционална, планова, и пространствена форма, както и за постигане на хармония със съществуващите гранични зони, и квартали!
Техническата власт трябва да е внимателна при използването на тези територии и да не се поддава на временните инвестиционни нужди, причинени, и следствие от различните корупционни интереси на временната политическа власт, която доминира, само в определен исторически промеждутък, … и да мислят, и се грижат за бъдещата хармония на големия град! Това е от изключително значение за него като столица и най-голям в страната.
Бъдещето очакваме с естественото нарастване и превръщането на големите, и много големите градове в още по-големи, в конурбации, и линеарни структури, следвайки световните тенденции на човешката миграция, както и на задълбочаването на урбанизационните процеси, които ще доведат до рязко увеличаване процента на градското население, спрямо останалото, както и непрекъснатото увеличаване броя на урбанизираните зони по земното кълбо, през следващите 30-50 години! Промяната ще е забележителна с мащаба на преселението на около 3 милиарда земни жители, от селата в градовете, особено отчетливо - към големите като София, и свръхголемите, като Истанбул! Очаквам промените да са необратими.
За кой ли път, гравитационните сили на София ще погълнат всички, без изключение - останали, все още, „живи“ малки и големи населени места. Процесите са ни познати от близката им история на развитие и преображение на града, и селата, около него!
Грубото и неинтелигентно трансформиране би могло да промени плановата, и пространствената физиономия на града, унищожавайки възможностите да се осъществи една уникална урбанистична пространствена перспектива – създаването на град, обвързан с околните планини ::

Проектът е Планина – Град – Планина!
Два могъщи планински масива, подкрепени от поредица други по-ниски, но чаровни планини и един град, помежду им - имат уникалната възможност да се обвържат, за да осигурят по-добри и оптимални условия на обитаване за жителите му, създавайки мощни зелени пояси, които водят своето начало от планините от юг и запад, пресичат урбанизираната структура на милионния град, развил се в равното поле, и се приливат в планинската верига от север, дарявайки своите подходящи климатични условия на града!
Съществуващата му радиална планова и пространствена структура ще се пресича от мощни, напречни „линеарни зелени пояси“, които основно ще обвържат града с двете големи планини, пресичайки града и градските паркове, за да се слеят с планините!

Проблемът, който ще стои пред бъдещите поколения, ще се нуждае от умни решения, от широко скроена власт и от превъзходни проектанти! Полето ще представлява комбинация, между, доскоро съществувалите, малки населени места и новата, силно уплътнена урбанизирана територия.

Изоставените, днес, индустриални територии са част от бъдещия нов град, които ще послужат за планова и пространствена връзка със съществуващия, когато той задължително ще трябва да бъде оставен в хармония, със самия себе си!

Планирането на бъдещия град престои, също да използва териториите и на бившите панелни комплекси, чиито експлоатационен срок на сградите, естествено, ще изтече през този период! Властта, откровено, си е заровила главата в пясъка и не иска, нито да знае, нито да чува, за проблема! А той предстои и е изключително важен за повече от половината жители на града, за положената инфраструктура, за изградените училища и детски градини, магазини и сгради с други обществени функции!!
В бъдеще ще се използват и свободните от застрояване, и изградени инженерни инфраструктурни мрежи, територии - при развитието му на югоизток!
Преди това трябва да се завърши изграждането на ясни пешеходна и транспортна, плановата и пространствена структури на градския център, заедно, и задължително с градоустройственото усъвършенстване на средата на Сакралната му зона! Заедно и задължително с археологичното, с историческото, и с градоустройственото му наследство!
Тази категоричност на предложението учуди колегите, с които споделих проекта, учуди и нотариуса!

Вярвам, че сюрреалистичните перспективи кардинално ще променят София, ще поставят важни и неотменими задължения към съществуващия град, за да завършат, и излекуват, веднъж за винаги, неговите планови, транспортни, и пространствени болести!
мп