Искам ясно да разберете едно: няма значение, как изглежда човек отвън, ако е кух отвътре. Днес желая категорично да заявя пред всички – повече няма да слагам грим. Не искам да използвам някаква маскировка, защото се уморих да нося чуждо лице – споделя актрисата Джулия Робертс.
*
Прецених, анализирайки поведението си, че никога, не съм носил маски, нито за тялото си, нито за духа.
Премахнете и вие своите, ако носите, все още, такива!
Ще се промените и по-важното – ще разберете кои сте.
*
Градът непрекъснато се променя, ту към доброто, ту към лошото. По това си прилича с хората, само че – метаморфозите му се отчитат със столетия, а преображението в човешкия живот е ежеминутно. Градът, също боледува и ние съвременните му обитатели виждаме, и отчитаме болестта му, причинена от незнанието!
Може би, инкарнацията на града си прилича, единствено, с вълнообразното прераждане на човешката душа. И двете са невидими, но постоянни, изпълвайки разнообразните си хроматични възможности. Днес – ние хората, за съжаление, сме попаднали в еднообразна хроматична гама, а това влияе и на въображението на творците, и на малоумието на неграмотните, а и на града.
*
Все по-отчетливо се натрапва в главата ми хипотезата, че на Земята, паралелно живеят няколко културни човешки степени, останали трайно на нея, още, от опитите при последователното създаване на проплиопитека, кроманьона, неандерталеца и мислещия индивид – рожби на експериментите, и усилията на Създателя да уподоби крайния резултат на себе си. Първите се размножават бързо и живеят сетивно, а това днес се отчита, тъй като е особено видимо, и дразнещо сравнението между различните степени на получовека и човека.
*
Развитието на града също се влияе от човешкото поведение, под чиято власт и управление се намира, през отделните периоди на своето съществуване. Едните - му носят радост и хармонично развитие, другите – тъга, проблеми и болести. Първите са случайни и кратки, вторите – тъпо продължителни, регресивни като съвременниците на тези вълнови времеви периоди трудно, да не кажа, изключено - е да видят и разберат протуберансите на светлината на ума, и тъмнината на липсата му.
Интересното е, че нито човека, нито града губят истинската си същност, защото суеверно се допълват – с доброто и градивността на едните, и с престъпността, и с лошотията, на другите! Хилядолетия.
мп