Дали, някой си задава въпроса, че Площадът и Черквата са само една частица, макар и ценна, но дребна, малка част от структурата на града, и ако се налага да се реконструират, и експонират археологичните разкопки около тях,
е много по-важно, преди всичко –
• да се решат други, кардинални транспортни и пешеходни проблеми,
• да се намерят нови устройствени, функционални, планови и пространствени решения за употребата на града,
• да се предложат и нови, по-умни решения за бъдещето на археологията на Сердика, задължително и заедно с древния амфитеатър, за да могат да оживеят, пак заедно, със съществуващия град,
• да се открият нови пространствени идеи за централната му зона с паметниците на търпимостта и религиозното многообразие,
• за да се излекува, най-накрая, от хроничната си културна недостатъчност.

Говоря за липсата на професионализъм, който позволява управлението на града да се занимава с дребните му проблеми, както и за незачитане на професионалната последователност при интелектуалното му лечение, тъй като, никой не би могъл да отрече, че градът е болен! Болен е от болестта на недостатъчната образованост и човешка слепота, които се мъчат десетилетия наред да го излекуват безрезултатно!
Дали, някой скоро е виждал, на какво прилича средата на изоставения квартал между улиците Трапезица, Вашингтон, Пиротска и булевард Мария-Луиза – оня, в самото сърце на стара и днешна София, тоя - до западната порта на Сердика, до католическата църква, срещу Халите и Синагогата, на югозападния ъгъл срещу джамията и западно от претенциозно експонираните липси на „археологически“ останки?
Смрад, градоустройствена и архитектурна смрад, една и съща от има-няма - седемдесет и пет години след бомбардировките! Изостаналостта на средата прескача и южно от широкия булевард, по който безпричинно транзитно преминават десетки хиляди коли дневно, за които властта изгради специални трасета, заобикалящи центъра и ядрото му, за да не цапат града, и да го освободят за пешеходци. Безперспективността е навсякъде наоколо, дори и за важните властови сгради, и пространства, през и покрай които профучават потоците коли.
В центъра на града властва малоумието!
И не само.
Та, той и днес, няма оформен площад, принадлежащ на властта, и на държавността! Преди години, имаше такъв, но – отдавна, вече е паркинг! Представяте ли си - ядрото на Столицата на държавата е паркинг!
Нищо, че като столица се нуждае и от редица нови сгради, и пространства, нужни му, за да съществува хармонично, да изглежда така, както трябва!
Но, на кого му пука?!
Знае ли някой, за какво става дума?
Ето днес, властта е тръгнала да поправя някаква дребна частица от него, без да мисли за нищо друго, защото за нея е без значение здравословното му състояние, нито се интересува от епикризата за налегналите го болести!
Не, че няма грижи за града – има, но е сбъркана последователността на реализацията и лекуването от незнание, и от неопитност.
Смятам, че е задължително да си промени отношението!
*
До кога гражданите на София ще гледат безучастно, как претенциозни архитекти, недостигнали восъчната си зрялост, методично цапат тъканта на града, превръщайки плановата му структура и пространствената му композиция, в среда от произведения на кича, демонстрирайки безпрепятствено очевидната си професионална неподготвеност?!
До кога градът ще търпи да му нанасят рани и да загрозяват образа му разни, заслепени от гениалността си хора?! Чудя се, защо обществото мълчи и не изсъска срещу това зловоние, което изпълва града? Защо няма критика, компетентна и градивна критика от страна на колегията?
И си отговарям – та, кой ще се осмели, кой ще си позволи да мисли по човешки, да говори, и да иска като свободен, и интелигентен негов гражданин? / ескизи 12, 14, 373 /
*
Архитектурата, основаваща се на предвидими градоустройствени решения и на опит при реализацията им, осмисля, планира, и оформя структурите на всеки град или урбанизирана територия. Днес, властта продължава да мами наивното и неопитно общество с игричките си, обявявайки и журирайки „конкурс“, за тази планова и пространствена частица, оказала се твърде костелива за нея, пак, поради непознаване на същността и последователността на решенията при техническото управление на града. Опитва се да замаже очите на професионалистите и гражданството, но, все така, безуспешно, тъй като повечето от възприетите участници в ограничения международен конкурс, нямат престава от проблемите на града. И заради това проектите им, неминуемо, ще носят специфичния израз на ограниченост, и наивност, същата като на някои от проектите от паралелния конкурс на САБ. Красиви предложения, но кухи и ненужни, непотребни.
И както стана традиция - властта започва работата от детайлите, изпуснала от погледа си едрото, голямото решение, което трябва да определи общото, преди всичко друго!
Изненадан съм, че и световно познати имена в професията нямат представа от изконно възприети норми в градоустройственото проектиране при оформянето на такива пространства, които не е възможно да бъдат решени пространствено правилно, ако им липсва архитектура и … предлагат решения, оставящи пространството на Площада изпуснато, безумно отворено към плоскостта на булеварда от север, а не овладяно и оформено със сгради! Проблемът с оставянето на трамвайното трасе сред „паркова среда“ е също, не по-малко слабоумен и непрофесионален. И той ще продължава да крещи, подобно на някой болен луд, сред обществото на нормалните луди!
Кой знае, а може би, властта се опитва, чрез произвола на малоумни ограничения, да въведе нови правила и норми за града, подобно на насадената чалга, и чалгарите в музиката.
мп ©