Има нещо много по-силно от всяка война на света и това е идеята, чието време е дошло! –  пише Виктор Юго.
Това, разбира се, се отнася за културните и развити държави, и никога - за изостаналите, и бавно развиващите се като нашата.
*
Човек, достигнал пълно съвършенство, изобщо не се интересува от слава, освен, дотолкова, доколкото тя да улеснява началото на всяко дело като създава доверие! –  смята Плутарх. Това съждение, може би, е вярно за мъдрите обикновени хора и никога – за вечно гладните политици, и за буболечките около тях.
*
Преди две столетия Британската империя успява да покори и обедини етносите, и езиците на територията на индийския субконтинент. Населението на огромния полуостров получава и възприема английския език, и реда в държавното устройство, независимо жестокостта на завоевателя. Той, дори, изгражда и уникална система от железопътни линии, дарява или по-точно насажда своя език и обществени отношения,  но, без да накърнява религиите и автентичните им обичаи.
Днес, десетилетия след получаване на свободата си обединената държава, независимо от независимостта си, продължава да следва пътя, начертан от Империята, в която доскоро  слънцето не залязвало, след като е изгряло, веднъж. Днес, сама обединява огромното си население като усъвършенства  наследените обществени отношения, режим и форми на управление, превръщайки се в световна технологична, икономическа и миролюбива сила.

Преди две столетия и половина Руската империя на Екатерина II Велика декларира своите интереси и претенции към територията на българите, и към достъпа до Проливите, между Черно и Средиземно море. През тези две столетия и половина тя последователно, и неотклонно води своята завоевателна политика, а различните поводи за непрестанните й войни с Османската империя, само - демонстрират  неумиращия й апетит към всичко българско, към земята, към културата и религията му. Завоюва, краде и отмъква, и хора, и автентично религиозно изкуство, и култура, и документи, без да оставя нищо свое, с което да допринесе за развитието на окрадените територии! Дори, с т.н. освобождение, при което „освобождава“ в своя полза част от българската територия на север от Стара планина, е подчинено на завоевателната й имперска политика и като че ли, това остава нейна, единствено позната, визитна картичка – на тотален завоевател и унищожител!
Тази политика на империалистическата руска държава целенасочено разбива и унищожава моралната чистота, и монолитността на българския народ, налагайки и днес поведението си на крадец, а принципите й на „разделяй и владей“ продължават да са, все още, живи.

Сравнявайки поведението на колонизаторите от Велика Британия, в която, както се казва, че слънцето не залязвало, толкова била огромна площта й и на тия, от още по-огромната и обединена площ на руска империя, очевидно, се натрапва разбирането, че поведението и жестокостта, и на едните, и на другите е еднакво или твърде близко. Но, защо всички бивши британски колонии днес, са проспериращи политически самостоятелни държави, а ние, властта и народа – продължаваме да тънем в безпросветното робство на крепостните, на закрепостените руски мужици?!
Защо!
Ще кажете, че това е въпрос на култура и ниво на човешки отношения, и аз ще се съглася, защото жертвите, и избитите от колониалният гнет, навсякъде, и от двете - са огромни. Но, защо – в страна като Нова Зеландия, на другия край на земното кълбо, населението благоденства, а ние продължаваме да умираме от глад и жажда, като  столетие и половина с надежда мечтаем - заедно всички от целокупния ни народ, да сме свободни и независими?!
А, не зависими и покорни!
мп