Погалени или недолюбени от Твореца

Ако през цялото време мислиш: „Аз съм гений“, в края на краищата, ставаш гений - Салвадор Дали.

Известно е, че всяка човешка работа изисква знания и вдъхновение, особено, важни за хората – творци, без значение, какво творят! Благодарение на това елементарно деление, можем да разделим човечеството на можещи и на неможещи, на знаещи и на по-малко знаещи, на съсредоточени и концентрирани във всичко, което правят или творят, и на разсеяни, на упорити и на нехайни, на амбициозни и мотивирани, но, и на апатични, и непроизводителни – все различни хора, които ежедневно срещаме, с които работим, харесваме, или обичаме.
*
Като повечето и ти се смяташе за гений – мислеше, че можеш да сътвориш, дори, несътвореното от никого преди теб, че можеш да постигнеш всичко, което се съдържа в огромния обхват на творческата ти професия и в знанията, които ти бе дала. Поне, така мислеше, защото си го правил, не веднъж, но - вероятно и без критиката на професионалната общност.

Но новата задача те притеснява – усещаш, че не знаеш, не защото е нова, а, защото видимо, не знаеш достатъчно и незнайно защо - се чувстваш неподготвен, и въображението ти не ти помага, както преди. Не раждаш, както обикновено, не можеш да му се радваш, както правеше, винаги, след като на бял свят се появи твоя, непозната на другите нова творба – родена от безкрайното ти въображение! Според теб!
Не се чувстваш окрилен от мощта му, не можеш да покажеш творческото си превъзходство и нормалното самочувствие на твореца - познат, отговорен, майстор. 

Състоянието ти е познато на мнозина, на хиляди - изпаднали, преди тебе в безтегловността да се задръстиш и когато, нищо не можеш да измислиш. Ръката и ума ти са се вдървили, тялото ти се е вкоченясало, заради невъзможността да продължиш. Побъркваш се от притеснение. Може би, се молиш и на Създателя да те вдъхнови, но и той мълчи, а безизходицата стои пред теб, и не мърда! Чудиш се, какво да направиш!
*
Нарочно използвам тези, познати на мнозина, сравнения, за да покажа поведението на всички, които страдат от липсата на положителните качества и възможности, и заради които, някои от тях използват твърде познатите непочтени, и недостатъчно прилични, бих казал, недостойни за homo sapiens-a похвати – да крадат, доказана чужда интелектуална собственост, като така - си осигуряваш нечистоплътното, но реално постижение и спасение за твоето "творчество"!
*
Започваш работата с огромно желание и хъс, за да се и докажеш, отново. Не си проектирал, подобна сграда и си притеснен, чувстваш се и малко неподготвен. Някъде изчезва и вдъхновението ти от първите дни. Въртиш се и се чудиш, какво да правиш, чудиш се, откъде да се сдобиеш и с вдъхновение – с този жар и плам, който да обладае ума ти, и да победи трудностите. Не смееш и не искаш да се обърнеш за помощ – ще ти рухне престижа, измислен от теб, ще се изложиш. Така мислиш, въпреки, че знаеш, че не е срамно да попиташ, да се поучиш.
*
Надяваш се и на патерицата, която с толкова ищах, и стръв, беше приел с удоволствие, дори, с надеждата - да ти помага и подкрепя, но, днес, и тя те изоставя. Дори, ти се подиграва – си мисля. Никой, не смее да те критикува, защото и другите - с разни имена и титли са като теб, на същото интелектуално ниво. И те се смятат за велики! И те са като теб! Но, не се притеснявай – попаднал си на точното място, в което, никой, нищо, не разбира! В него, в живота на човека и града – пожизнено и вечно е фалшивото, и малоценното! Уцелил си и мястото, и времето, и обществото!
*
И изведнъж, някакъв нещастник представя своя версия на възложената ти работа, с която унизява твоята с това, че е по-добра, по-умна, по-съвременна и логична! Вцепенени – ти и другите край теб, изпадате в нокдаун, и не можете да се защитавате, защото коректно, вътре в себе си, оценявате чуждата работа по-високо от своята. Замръзваш, оставяш нещата и времето да отминат, и чакаш годините, да се спомине натрапникът, за да присвоиш проекта му и да се прославиш! Нищо, че мисълта те човърка всекидневно и заради нея си намразил непознатия – с не ординерното въображение! Когато идва времето – правиш актуализация на некачествения си проект, заимстваш и "успяваш да измислиш нещо "ново", присвоил чуждото. Показваш го, все едно, че ти си го измислил, нищо, че само, нагло си го присвоил. И го даряваш, на слисаното от размаха на въображението ти, общество от дилетанти, и дебили! Оказва се, просто - така си бил научен от Природата и от обществото. Бил си и си оставаш прост събирач на прехрана, а не творец, както си мислил! Издигаш се в професията и сред децата на дебилите – спокоен, и благоденстваш, необезпокояван, и прославен! Започваш, дори, да си вярваш, че наистина си гений, въпреки, че животът ти е преминал в кражби, подкрепяни от патерицата ти, отглеждан и охраняван от нея! А кражбата - кражбата се е превърнала в твоя начин на живот!
мп / copyright©all rights reserve