27. Чадърът

Чадърът вероятно е измислен някога в страни с лош, дъждовен климат. Знам една такава, островна държава, където през цялата година, все, някъде вали.
Чадърът – оня, другият, вероятно е измислен в някоя по-цивилизована страна, навремето и е служил за защита от други, законосъобразни, по своята същност, действия. Служил е да предпази престъпилия правилата на играта на живота. Чадърът е пазил сух нарушителя, ако приемем, че защитата на законите и тяхното опазване – са  мократа част от играта.
Чадърът е пазил, пази и днес всички, които в една или друга степен, са се опитвали или са успявали да се проявят като по-хитри от общоприетите правила.
Чадърът е уред, който предпазва и човеци, и буболечки, млади и стари, учени и неграмотни, граждани и селяни, обикновени и високопоставени, мъже и жени, хора от най-различни вероизповедания и раси.
Чадърът е универсален уред, велико човешко изобретение, психологическо по своята същност, създадено да осигури защита или предимство - обикновено на слабия и зависим, на услужливия и безгръбначния. С една дума, чадърът е служил и ще служи, най-вече на различните видове буболечки, за да продължи времетраенето на тяхната готовност и желание за услужливост - в полза на тези, които държат чадърът отворен...
Едни го ползват по предназначение, а други  метафорично. Едни се облагодетелстват физически, други психически, трети морално, други политически, а някои и спортно-технически. Разнообразието е огромно, както и броят на желаещите да го използват.
Съществена част от ползващите го бяха служителите със специална защита и обществено положение, и затова им бе крайно полезен при евентуално падане от високо, за по-плавното им приземяване.
Чадърът е очарователно средство за всякаква защита, а може да служи и за нападение, но той е, най-вече - средство за лична защита. Може да служи срещу дъжд и срещу пек, срещу хули и закани, срещу закони и капани.
Той може да защити, както един, така и стотици мaрионетки!
Чадърът е патерица, той е бастун за немощни, но амбициозни, за предатели и доносници, за информатори от всякакъв род, за клеветници и измамници от всякакъв цвят, за високи и за амбициозно ниските, за обикновено  охранени и за, все още, много гладниte. Той служи и на министър, и на политик, и на футболен деятел или съдия, а може да закриля и истински съдии, и необикновени граждани. Използват го също и немощни учени, и професори.
Има най-различни по цвят, по материя, по големина, по пол, по географско и политическо положение, чадър за този, чадър за онзи, за нея, и за теб. В недалечното минало е имало и специални детски – за деца, предали род и родина. Има чадъри срещу бойни патрони и срещу обществен гняв. Всякакви! И никой, не се чуди на това, защото тези, които се нуждаят от тях, са всякакви, и навсякъде.
Особени са българските чадъри!
Ценни, ценени, многофункционални, лесни при употреба, лесни при носене. Има и такива, които не се виждат от близки и приятели, ot шефове и имитатори. Невидими!Защитата на чадъра е функция и в зависимост от силата, с която са го разтворили. Някои го използват, за да добият защита и от Създателя, който услужливо го държи отворен над главите, и телата им.
Някои чадъри правят защитения  невидим.
Други, пък изведнъж се развалят и протичат – мръсно и мокро, така, че покритият доскоро се подмокря тотално и замирисва!
Общо взето, чадърът като универсално човешко изобретение е широкообхватен.
В България например той покрива голяма част от населението. То е сухо и с радост го ползва при кражби и измами, при състезания, форуми и конференции, при дейности навън, и вътре в страната, при бизнес и добив, при приватизации, търгове и всякакви конкурси, при добиване на образование, дори, при практикуването му, при всякакви дела. Стига чадърът да е отворен!
Ние всички знаем,че някой го отваря и затваря. Той е, ту пръчка, ту бонбонче.
Уникално нещо е чадърът!
И вие имате сигурно такъв.
А, кой раздава чадърите?
*
„Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.“ / Джордж Оруел.

„Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели не е жертва. Той е съучастник .“ / Джордж Оруел.
мп