Не ме укорявайте, че искам да променя града!
Искам да усъвършенствам средата, в която живеем и ежеминутно ползваме. Трябва да мислим за него и за себе си, за бъдещето на децата, и репутацията ни. Нужно е да разсъждаваме с главите си, а не с други части от тялото - естествено, ако ни е възможно! Не трябва да мислим на дребно!
Центърът на града неистово се нуждае от тази територия, за да направи стъпка към своето усъвършенстване, да заприлича на град, в който се раждат, живеят, учат и работят умни същества, а не, само паразити и червеи!
Трябва да защитим развитието му като му помогнем, защитавайки и себе си, тъй като той е жив, колкото всеки от нас. Подобно на човека и градът се променя - за това му е нужна помощта ни - човекът е умния, разсъдливия, знаещия. Той го ползва, а не друг и ще е срамно, ако не му помага, а само го граби и експлоатира!
Моля, прочетете, ако имате сили и възможност, ескизите от преди време, които е сигурно, че не сте чели в сайта на kab-sofia.bg “градски ескизи“ от 1 до 342, които ще ви помогнат да определите отношението си към нуждите на града. Единствено, гражданите му могат да помогнат. Налага се да му помогнем, защото съвременният живот трябва да триумфира!
А градът продължава да търси своя съвременен архитектурен паметник!

Предлагам излишният паметник да се демонтира и да се изгради на друго, по-подходящо място! Възможностите са различни, с различни характеристики, някои от които натежават или обогатяват избраното място, но всички притежават условието за сигурност :

* Върху хребета на връх Камен дел, на Витоша, където ще е в пространствения силует на планината и ще влияе на града, но, не по потискащия и нехармоничен начин над центъра му, както днес,
* Подходящо е мястото на паметника на Свободата в големия градски парк като замяната е възможна, тъй като и двата монумента носят близка символика,
* Реална е възможността да се издигне на връх Бузлуджа, за да се постигне хармония със съществуващия там, друг архитектурен шедьовър като се създаде нова и по-богата архитектурна композиция,
* Възможно е преместването му в Димитровград, от където официално го поискаха,
* При входа от североизток към София, дори върху земя, завинаги повредена от извличането на уран, преработван и ползван за създаване на ядрено оръжие,
* Би могло да се монтира и във водите на Дунав, за да се помни пътят на овладяване на българската държава. Може да служи като предупреждение срещу ново налагане на тоталитарна власт, с нейната цивилизационна и морална изостаналост, а и да служи като талисман срещу уроки, за морална защита,
* Може да се запази и използва, само скулптурната група, казано на шега - като се монтира на подвижна платформа, която да обикаля света, за да разпространява смелостта и саможертвата, характерна за политическата идея, разбира се - без да се превръща в бизнес или театър на абсурда,
* На всяко друго място, което се възприеме от обществото.
Предложението трябва да се реализира след международен архитектурен конкурс за проект. Той, задължително, трябва да се предхожда от градоустройствен с участието и на обществото, което да реши избора на бъдещо място на паметника.

След откупуване на авторските права върху градоустройственото решение, както е редно по закон, втората и по-съществена част от операцията по създаването на Музея, би могла да се възложи и пряко на световноизвестен архитект или утвърдено бюро, чиито творчески възможности са познати на световната културна общественост.
Това решение ще гарантира и високото ниво на професионалните ни очаквания, свързани със сътворяване на музейната сграда. Тя трябва да се превърне в украшение на мъдростта, красотата и дълговечността на града, на мъдрата София, за да привлича и света на съвременните хора, с богатствата си! Тогава властта ще престане да кани колеги, които идват на приказка – безнадеждно, очаквайки възлагане.
Ако хонорарът е причината, никой да не се съгласи или няма участници, чиито проекти да се премират от журито, съставено от професионалисти, а не от аматьори - ще е прекрасно да се възложи на нас като негови автори. Няма да е грешка, тъй като се знае, че ще се представим достойно!
Иначе, градоустройственият проект си носи защитените авторски права и цената, а урбанистичната му стойност ще расте с времето, подобно на старото вино!
мп