Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2020 20:47 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 897 ПОЛИТИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ 814 / 53
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2020 12:25


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 897 / 814
И преди, и днес – едно и също!
Писал съм този ескиз преди седем години, а промяна няма, нито за политическата, нито на естетическата среда, нито за разума, сякаш, времето е спряло!
Спряло е наистина за града, спряло е и за средата му, но най-вече за апатичните му граждани, обсебени от малоумието на неграмотната градска политическа и архитектурна власт! Но, не съм прав – властта, не е неграмотна в безкрая на понятието – тя е обидно подчинена, зависима и страхлива. За това и градът, и гражданите му страдат, страда и ще страда, и достойнството им на свободни хора! Ще спра, защото всичко, което искам да кажа днес – съм го казал, толкова отдавна!
Публикувам част от ескиз, писан преди време.....


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 53
ПОЛИТИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ
1.
Кои са политически паметници и защо се правят?
От кого и къде се издигат? Кого прославят? Какви са изразните им средства?
Какво ни казва един политически паметник? С кого говори? На какъв език? Колко продължителен е живота му, а в сравнение с другите паметници?
Задавали ли сте си и въпроса – какво става с тези паметници, на които идеите, които демонстрират и пропагандират, умират преди тях?

Питам се и – къде по света има политически паметници, увековечаващи идеологии? В кои европейски страни има такива?
”Живи” ли са те или са ”умрели” - заедно, или малко по-късно, след смъртта на политическата доктрина, която са прославяли и почитали?
Какво става с - все още, “живите” политически паметници? Колко жизнени са те и изпълняват ли пълноценно целите, за които са издигнати? Какво е отношението на следващите поколения към тях? Какво е участието на архитектурата при създаването на един такъв паметник?

Паметниците изразяват почит и уважение, прослава и преклонение към великите личности на всеки един народ, и с тях той им благодари! Благодари с паметта на живите и на поколенията след тях!
Те възпитават народа в признателност към ума, действието, достойнството и саможертвата!

У нас подобни паметници, надживeли времето си, са паметниците на загиналите във войните и тези, почитащи освободителите ни от турско робство! Те не носят политически елемент в своята изразност, затова са и оцелели, до днес. Народът е направил и паметници на героите от своето освободително движение, жертвали се за него, както и малко паметници, увековечаващи създаването ни като държава.
Изградени са и не много други, свидетелство на почит към велики българи, но общото ми впечатление е малкото благодарност, и малкото паметници!
Питам се – къде има паметник на българските опълченци? А преди това на Ботевите четници? Има ли, някъде из България достоен паметник на тяхното достойно дело? Освен тези на върховете Вола и Шипка!
Няма! Поне, аз не знам! А трябва да знам, както знам за величавите им подвизи! Както познавам великолепното творчество на Ярослав Вешин. Замислям се за причините да липсват във всяко българско селище, малко или голямо, паметниците на тези - донесли свободата ни със своята сила и с величието на саможертвата си! Защо няма?
Дали, съм прав като мислите ми сочат думата - политика, не знам? До скоро съществуваха паметници на партизани и партизанки, някъде съществуват и днес! Другаде, бързо ги премахнаха или отнесоха в специализирани музеи.
Замислям се, отново – и това е политика, нали!
Някои от паметниците стоят и ще стоят завинаги, защото искрено изразяват нашата почит и благодарност, дори - в центъра на столицата. Най-хубави от всички тях са прекрасната църква в селцето до Шипка и черният паметник в Ловеч, според мен!
Има и други, които вехнат в забрава! Остарели, смешни за днешното време, изживели славата си преди и неискрени днес, будещи съжаление, а не изискуемото уважение! Времето се е променило и средата, и хората, заедно с него. Днес се славят други и друго!

Отново без страх ... от времето!
2.
Политическите паметници трябва да изживяват живота си, заедно със създателите си и тяхното време, подобно на живота на хората.
Политическите паметници, не бива да са паметници на културата! Защото след изчезването на идеологията, заради която са създадени, изчезва и смисълът от тях – те се обезсмислят и зазвучават фалшиво!
Защо бе премахната петолъчката над шпила на бившия партиен дом, защо изчукаха символите на комунизма от фасадите на култовите сгради в центъра, защо изчезнаха, още преди години, паметниците на вождовете и партийните водачи на народа, защо бе съборен мавзолеят - сграда-паметник на културата, къде изчезнаха бюстовете и плочите на редица световни идеологически символи? Вероятно от мимикрия, от угодничество, вероятно от малоумие, а може би, от срам или дребнаво мислене, ... но, вече ги няма. Причината за това, си мисля, се корени във възможността и правото на необразовани политици да вземат решения, далеч от техните умствени възможности, и морални устои.
Сигурен съм, че по-възрастните помнят всички тези паметници - помнят и паметника на Ленин, познават паметника на Съветската армия, и повечето от останалите. Всички те бяха и са многократно по-големи от паметничето на Ботев – там някъде, невзрачно стоящо и днес, край площад Възраждане, за да ни напомня, че благодарение, и на него, ние сме се възродили! Но, никой не иска и да знае за това! Малък, дребен символ за великия българин, направен, сякаш - да ни шепне, че той е съществувал, а бюстът е създаден - от немай къде, за да се отбие номера.
Не знаем и че сме свободен народ! Народ, отдавна, забравил робския си страх!
Това се оказва, обаче напълно невярно твърдение!

Властите в България се страхуват да мислят и да действат като свободни, и мислещи хора. Те се страхуват! Страхуват се, заради своята раболепност, в своята угодливост, в своята необразованост, страхуват се да мислят за достойнството на своя народ и държава! От години, от десетилетия, от столетия!
Те всичките, от годините преди и до днес, накараха народа да заприлича на тях! За да са си лика-прилика - народ от буболечки и властници - рояци мушички!
Страхливи политически инсекти, според Ленин!
Трябва да опазим чистотата на културата си и тази на нейния дух, и достойнството, а не да я омесваме в тестото на пошлата политика! Свободата трябва да отхвърли страха и да достигне освобождението си от робството, все някога!
3.
Ние сме приятели на Русия, a някои от нас я обичат!
Аз обичам повече България и града на дедите си, в който живея!
Смятате ли, че ако се представят категорични и необорими доказателства, показващи необходимостта на града от територията на княжеската градина за негови свещени нужди и прослава, усвоена, и заета днес от мощната архитектурно-скулптурна композиция на изоставения, и морално остарял политически паметник на Съветската армия, Русия ще се опълчи срещу това дело? Има ли някой в света, който да не харесва, уважава и дори, да боготвори уникалната руска култура? Дали, има някой по света, който да я пренебрегва и да умаловажава нейният вклад в световната културна история, при това написана с български букви и думи!? Уверен съм, че Русия ще постъпи като велика нация, а не като джудже, на което са взели играчка, ще бъде на висотата на своята култура, на своя народ и правителство. Защото в България, в София – мястото, което се заема от един, отдавна поминал се паметник, има възможност да се използва за музей на историята на този народ и тази страна, които са заченали и нейната култура, религия, и писменост!
А у нас - буболечките се страхуват от отношението й, страхуват се за своята власт!
Политическите паметници загубват жизнеността и силата си с преустановяване действието на политическата конюктура, във времето на която, и за прослава на която, са създадени!
Паметникът на Съветската армия трябва да се демонтира и премести, за да освободи място за изграждане на специализирана сграда за Национален исторически музей, ограден от зеленината на градината. Още повече, че теренът е в сърцето на града и той ще спечели, защото ще се обвърже в едно цяло с останалата част от сакралната му зона! И с добронамереността на жителите си!
Паметникът би могъл да се премести на друго, също подходящо място, но за това ще говорим, след съгласието на всички ”заинтересовани” страни!
23-24ноември 2013 година /ноември 2019 / днес, февруари 2020




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 493602
Постинги: 967
Коментари: 1
Гласове: 149
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930