912
Градът умря!

  

Разбрахте ли?
Без хората в него, Градът умря!
Превърна се в пусто, мъртво място на напуснат от жителите си град!
А, предназначението му беше да им служи, да им осигурява подслон и храна, работа и образование. Градът беше първия им учител и неоценим лечител! Беше тяхното вдъхновение и подкрепа!
Днес – ги няма, а той опустя, без да е разрушен! И улиците му са празни без всички тях.
Как ще живее без многолюдието, без хорската и детската глъч, без шума и мръсотията на труднозаличимия трафик, нямаше представа. Дори, пространствата му останаха без своя човешки мащаб!
Неочакваното се случи.
Какво идваше, след това, никой не знае!
Дори, той – старият мъдрец!
*
Може би, живи ще останат само крадците.
Може би и парите, и далаверата им.
Но, защо – кой ще се нуждае от тях, тогава?
*
И популацията умря. Дори, циганите престанаха да се множат – изпокриха се,
а след това и те изчезнаха.
*
Изчезнаха болниците с лекарите и сестрите, защото не бяха нужни повече, затвориха училищата, загубиха се учителите и професорите, нищо, че последните се бяха размножили, като че ли, по цигански. Престанаха да произвеждат заводите и електроцентралите, спря водоснабдяването, пресъхна канализацията.
Останаха оялите се, макар и за кратко – надяваха се, че натрупаните тлъстини ще ги спасят, ще преспят зимата, по време на изчезването на човека и напролет – отново, ще запеят и ще маршируват под звуците на пиратските маршове!

Изчезнаха обслужващите и непроизводителни професии, услугите - също. Нямаше, как да бъдеш лекуван виртуално, нямаше и за кого да се строят сгради, нямаше нужда от града, дори!
Нямаше нужда и от властта, а уж, беше вечна!

Останаха поповете - само, за да си довършат работата и гробарите, покрай тях. Очевидно, човекът бе принуден да премести обитаването си, някъде другаде, под земята.  Но за това трябваше да се преобрази, нужно му бе! Сигурно се надяваше, че ще поумнее, че ще стане по-добър и по-грижовен.

Едва ли – беше невъзвратимо болен, беше се разболял от вирусите, които произвеждаха, единствено, алчност и корупция, и мачкаха всичко останало!
С хората от града изчезна и човешкото творчество.
*
Безсмислено беше да се опитва да продължи живота си – отдавна, беше изгубил ценното, заченато от ума на мислещия, на разумния и добронамерения! А и нямаше, къде да отиде – предишният град беше мъртъв.

И някога, ако се появят нови хора - ще трябва да започват всичко от начало!
мп